Статии

Мераклийка да бъде „депутатка“ в следващото Народно събрание тръби високопарно по медиите, че не сме били „парламентарна“, а „министерска“ република, тъй като Министерският съвет „изработва и предлага законите“. Народното събрание, както било през миналия век, само „оформяло предложенията“. Изглежда, че според госпожата, същността на властите се определя от наименованието, а не от предназначението, правата и задачите им.

Във връзка с работата на новоизбраното Народно събрание и съставяне на правителството непрекъснато в публичното пространство се обсъжда въпросът за мнозинства и малцинства в законодателната власт. При колективните органи законно се определя минималния брой на лицата от техните състави, които задължително са необходими за присъствието, или за подкрепата на някакво решение или действие. Не се говори нито за числено предимство над противниците, нито се предвиждат „мнозинства“, а само задължителното „малцинство“. При нас неудържимият стремеж да се овладее изцяло властта е наложил разбирането, че една партия или група от съюзили се партии, чрез предварително споразумение трябва да си осигурят постоянно и дисциплинирано мнозинство от повече от половината депутати, наречено „управляващо“, което изцяло да подкрепя избрано от него правителство за целия четиригодишен мандат, или поне за по - голяма част от него.

Не е изненада нито високата избирателна активност, нито успехите и изключително високото доверие към ГЕРБ. Даже се очакваше, че ще са още по – решителни както разгромът на „управляващите“, така и изборния резултат на ГЕРБ. Тази партия спечели избирателите чрез изключително умелата предизборна кампания, започнала преди около година и проведена със завидно майсторство от господин Борисов, възползвал се от негативите, които носи всяко управление, неспазващо законността. Той умело използва, съвсем неподходящото предизборно поведение на БСП, разчитаща само на успехите си в управлението, които на фона на общественото недоволство звучаха единствено като самохвалство. Решително за успеха на ГЕРБ допринесе и медийната подкрепа.

Преди две десетилетия нашата страна отрече и разруши практикувания модел на държавен социализъм, заради обещание да бъде заменен с нов -съвременен, по демократичен и по справедлив модел. Прие се нова КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, изградена върху „общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“; с обявяване за „върховен принцип правата на личността и нейното достойнство и сигурност“ и меняване в „неотменим дълг да пазим националното и държавното единство на България“.

Разгорещени са споровете около приемане Закона за пряко участие на гражданите в управлението. Не трябва да се отрича и омаловажава страхът от погрешно, или умишлено предизвикан референдум с лош резултат. Историята познава такива случаи. Изходът не е в това да се отрича пряката демокрация и референдумите, както за съжаление сега постъпват повечет политици. За да бъде всеки референдум с допустим и разумен резултат, и да се прегражда възможността за злоупотреби, е необходимо само да се предвидят в проекта подходящи гаранции. Ако бъде спазена Конституцията опасенията остават само на теория.

Чиста псевдомажоритарност. Никакъв компромисен мажоритарен вариант. Още по - малко „важна стъпка напред“. Заслуга на управляващите е, че през управленският четиригодишен мандат успяха да противостоят на безсрамните, изключително силни домогвания да се предизвика конституционна криза и хаос в страната. Всичко друго е псевдодемокрация, за която всички са виновни. Бай Ганю се е изразил по - точно. От избирателната система зависи кой ще формира състава на Народното събрание - политическите партии, или народа. Затова като изключим тържественото заседание, парламентарната зала през тази седмица беше обхваната от бясна борба на всички против всички, и за всичко. А не приличаше на законодателен орган, избран да се грижи за съдбините на страната. Избирателният закон и въведената с него избирателна система вече са факт. Една неголяма част от народа, обикновено наричана „политически елит“, ще запази властта за себе си, независимо от незначителните размествания на силите, които ще си продължават.

Според Конституцията България е парламентарна република, правова и социална държава с разделение на властите и политически живот, основан на политическия плурализъм. Цялата държавна власт произтича от народа и никоя партия, организация, част от народа, държавна институция, или отделна личност не може да си присвоява, народния суверенитет.

От година в публичното пространство усилено се спори за избирателния закон. Не видях и не чух да се изтъкне, че правилата за произвеждане на изборите не може да се правят по интересите на отделни партии, а трябва да отговарят на Конституционните изисквания. И то не на чужди правила, а на Конституцията на парламентарната република България. Никой не заяви „има българска избирателна система“. А такава има. И тя, въпреки че не е именувана, се извежда от устройството и предназначението на държавните органи.

Единствената мирна и законна възможност за народа да контролира действията на политиците, е гласуването - за органи на националната и местната власт, за президент и вицепрезидент, за представители в Европейския парламент и при референдуми. Главно, а вероятно и единствено от изборните правила зависи кой ще праща политиците в парламента – народът, или политическите партии. И следователно кой кого ще купува: спонсорите - партиите, или обратно, и дали ще остане по някой лев за кебапче на избирателя.

Властта е захвърлена. Разрушаваме, грабим, унищожаваме, убиваме се. Борба на всички - срещу всички. И за всичко. Няма духовност. Нито държавност !!!