Календар Статии

« August 2025 »
Mon Tue Wed Thu Fri Sat Sun
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ

Разгорещени са споровете около приемане Закона за пряко участие на гражданите в управлението. Не трябва да се отрича и омаловажава страхът от погрешно, или умишлено предизвикан референдум с лош резултат. Историята познава такива случаи. Изходът не е в това да се отрича пряката демокрация и референдумите, както за съжаление сега постъпват повечет политици. За да бъде всеки референдум с допустим и разумен резултат, и да се прегражда възможността за злоупотреби, е необходимо само да се предвидят в проекта подходящи гаранции. Ако бъде спазена Конституцията опасенията остават само на теория.

Проектът трябва да се наименува „Закон за непосредствено осъществяване на държавната власт от народа“. Касае се до проект по прилагане на чл.1 ал.2 от Конституцията. Не и до някакъв закон за оспорване на народния суверенитет. Замяната на конституционните изрази „непосредствено осъществяване от народа“ с някакво пряко участие на гражданите “хвърля прах“ в очите на гражданите, измества вниманието от проблема, скрива постоянните стремежи на партиите и депутатите да стоят над народа и над пряката демокрация.

Изобщо не може сега по повод отделен закон да се оспорват разпоредбите на Конституцията. Според нея властта изцяло принадлежи на народа. Осъществява се непосредствено от него, което естествено става само чрез гласуване на референдуми. Ако народът не предприеме това, органите посочени в нея се считат упълномощени да я осъществяват по предвидени условия и ред. Но тези органи само заместват народа и прилагат неговата, а не своя власт. А колкото до обстоятелството, че Конституцията има някои недостатъци и е наложително да се подобри, това може и трябва да се поставя и разисква само ако започва такава процедура, или ако се намираме в предизборна кампания при обявени избори. В никой случай такива въпроси не могат да се поставят понастоящем.

Правилно се сочи в проекта, че национален референдум се произвежда по въпроси от компетентността на Народното събрание. Това означава, че народът може да реши всичко, което може да решава събранието. Но погрешно и противно на Конституцията след това се предвиждат ограничения за произвеждане на референдуми по съществени въпроси на властта. И така се поставят депутатите и парламента над Конституцията и над народа.

Ограниченията не следва да се реализират с отричане правото на референдум. А чрез поставяне задължителността му в зависимост от числеността на подкрепата от избирателите. Както това е конституционно предвидено за народните представители. За да бъде решението в кръга на компетентността на Народното събрание, референдумът очевидно трябва да се проведе също по условията, предвидени за валидност на неговите решения. Народното събрание се състои от 240 народни представители и те представляват целия народ. Но народът се представлява от избирателите. Средната им численост е към 4,800,000, което означава, че правата на 20,000 избиратели са равняват с правата на един народен представител.

Да си послужим с примери. Всеки народен представител може да предложи на парламента, със закон да се въведе необлагаем минимум от 1000 лв. по закона за „плоския данък“. Парламентът е задължен да разгледа предложението, съответно на едно или две четения, и да го отхвърли или уважи. Предложение на 20,000 избиратели ще има същата задължителност(КЪМ ПАРЛАМЕНТА). Ако обаче, се произведе референдум, в който са участвали не по малко от 2,220,000 избиратели и не по малко от 1,240,000 са го подкрепили резултатът ще бъде задължителен, независимо от неучастието на парламента. Това е така, тъй като най - малко 61 депутати при минимално присъствие на 121 от всичките може да бъде приет и закона.

Аналогично при гласуване „ДА“ от не по - малко от 960,000 избиратели, независимо от броя на участвалите, може с референдум да се сезира Конституционния съд с искане за отмяна някой закон, който противоречи на Конституцията. Сезирането не е даване или отнемане права на Конституционния съд. А право на 48 народни представители да се отнесат до него. И тези права са равни с правата на 960 000 избиратели.

А при референдум с гласуване „ДА“ от 2,420,000 избиратели може да се свали правителството. Ако подкрепата е по - ниска, но не е по малка от 1,220,000 избиратели, парламента ще бъде задължен да обсъди „вот на недоверие“. Дори при референдум с гласували „ДА“ на 3,600,000 избиратели, може задължително да се измени или допълни Конституцията по въпроси от кръга по чл. 153 от КРБ. В случай, че се касае до въпроси по чл. 158 от КРБ, или изцяло за нова Конституция, референдум с такава подкрепа ще бъде задължителен единствено за избиране Велико Народно събрание, изрично предназначено само с такава задача. Така е, тъй като само с нова Конституция може да се премахне Великото Неродно събрание.

Изложеното разбиране на Конституцията осигурява нейното признаване и правилно прилагане. И решава искането на народа да получи реално полагащото му се демократично право - той да решава и да носи отговорността за съдбата си. Същевременно високата численост за подкрепа ще го възпира от неразумни стремежи. Не би могло да се слуша възражение, че все пак такива резултати не са абсолютно изключени. Такива може да реализира и Народното събрание, а противниците на референдумите не предлагат ограничения за него в това отношение.

Референдумите следва да се предвидят в две форми. Едната е референдум с резултат, имащ силата на закон. Такъв може да се поиска с подписка от 350,000 избиратели(както е предложен със законопроекта). Другата форма е референдум, който задължава Народното събрание да приеме и разгледа всеки въпрос от неговата компетентност и съответно да приеме закон или решение. Той може да се поиска с подписка от по - малко избиратели(20,000, колкото отговарят на силата на един депутат, който има право да предлага закон, нека бъдат 50,000 за по голяма сигурност).

За да се ограничи предлагането на безсмислени и ненужни референдуми от граждански структури, трябва да се подкрепи внесения проект в частите му, които предвиждат инициативата да се разрешава от определен орган и решенията му да се контролират по съдебен ред. Това ще се гарантира спазването на изискванията на Закона за нормативните актове. Както и принципа да се искат референдуми за решаване на даден въпрос. А не за проучване и събиране на мнения - което е задача на социологическо проучване, или „пиар акция“. Решенията на Народното събрание за провеждане на референдуми да подлежат на контрол от Конституционния съд.

Има вероятност Народното събрание да отхвърли предложения Закон за пряко участие на гражданите в управлението, да го приеме във видът предложен от вносителите, или според подкрепата от водещата комисия. Такъв резултат е неприемлив и неконституционен. Предложеното с него „пряко участие“ е само „козметична“ промяна на мъртвия Закон за допитване до народа от 1996 година.

При евентуално отхвърляне на проекта, или ако бъде приет само от вносителите и комисията, за нас, избирателите, остава да разчитаме на президентското вето, или на имащите правото да сезират Конституционния съд. Или да изчакаме предстоящите избори за Народно събрание и съответно да подкрепим само кандидатите спазвали Конституцията; или няма да гласуваме само за някои от тях; или да не отидем до изборните урни. Което също е гласуване. И може би най – точното. И най - демократичното.

София - април, май 2009 г.

May 31 2009, Категория: Статии
Super User
За автора

Юрист

 

captcha

Powered by ChronoForms - ChronoEngine.com

Коментари:

Добави коментар:

Име*:

Обнови: Security code