Конституция - референдум - Яни Янев - Цецка Цачева – реформи
През двадесетгодишният - така наречен „преход“, се оформи в страната ни „политически елит“, който в нарушение чл. 1 ал.3 и чл.11 ал.3 от Българската Конституция присвои „осъществяването на народния суверенитет“ чрез приемането и практикуването на противоконституционни нормативи актове. На първо място това e парламентарният правилник, който за всеки мандат на Народното събрание почти изцяло се преповтаря. На второ, но не на последно място - това са законите за политическите партии, изборните закони и този относно референдумите. Чрез тях партийните върхове, настанили се във властта и с подкрепа на част на интелигенцията и медиите, налагат другите закони. Така се установи и поддържа неконституционен обществено-политически модел, който захвърли държавата ни на последно място в Европейския съюз.
Изгледите са че сме обречени. „Елитът“, разяждан от противоречия, непрекъснато враждува помежду си и се интересува единствено от своите интереси. Обединява се само в посока запазване на статуквото (Status quo ante). Ако тази действителност не се промени, ще останем само територия и население далеч от демократичните правови общества. Най - страшното е, че грамадна част от народа, политиците и медиите само споменават Конституцията. Но не я познават и нарушават: без чувства за вина и без желание да я защитават. И още по-страшното е, че я смятат за причина за съществуващия отвратителен обществен модел. А не считат за причина хората, които приемат и съдействат за противоконституционните закони.
Неуморният и активен Яне Янев - лидер на Партия РЗС и Цецка Цачева- председател на Народното събрание, създадоха скандал, обхванал парламента, медиите, органи на МВР и ДАНС. Твърди се, че Янев оглавил, осъществил и внесъл в парламента подписка, подкрепена от над 500 хиляди граждани с искане за национален референдум за нова Конституция. Цачева, позовавайки се на анонимен сигнал, подкрепен с „видеозапис“ и под претекст, че е застрашена националната сигурност, защото целта била сваляне на правителството, уведомила ДАНС. Била извършена проверка. Оказало се, че към две хиляди подписи са нередовни – на граждани починали, или отсъствали от страната. Имало и подправени подписи. Някой граждани били разпитани в ДАНС, а други посещавани по домовете им, включително и в тъмната част на денонощието.
Случаят е особено важен, тъй като от една страна опира до правото на народа като носител на суверенитета, да осъществява властта чрез референдуми, а от друга - до правата и задълженията на парламентарния председател. Засяга и широко демонстрираното обществено недоволство, че „управляващите“ не предприемат решителни действия за промяна чрез реформи на обществено-политическия модел, противоречащ на Конституцията, въведен и практикуван от предишните Народни събрания.
Конституцията не е уредила подробностите, по които народът да осъществява пряко властта. Оставила е това да стане със закон за референдумите. Такъв закон е приет. Има дълго заглавие и абревиатура ЗПУГДВМС, и е обнародван в ДВ 44/2009 и 21/2010 г. Според него Народното събрание взема решение за произвеждане национален референдум по предложение на не по - малко от една пета от народните представители, президента, министерския съвет, или от една пета от общинските съвети. Както и от Инициативен комитет на граждани, събрал не по - малко от 200 000 подписа. Ако подписите надвишават 500 хиляди, НС е длъжно да вземе решение, а президентът да насрочи референдума. НС взема решение за референдум само ако са спазени някои изисквания и ограничения.
Председателят на НС е длъжен да организира „създаването и воденето на публичен регистър за вписване предложенията за референдуми“. Ако в подписката има нередовности, дава едномесечен срок за отстраняването им, след което съответно я прекратява, или изпраща на ГРАО за служебна проверка. Не се проверяват нередовните, а само редовните вписвания! Щом се констатира редовна подкрепа от над 200 хиляди, съответно над 500 хиляди граждани с избирателни права проверката се преустановява, съставя се протокол, с който подписката се връща на НС. Председателят в определени срокове я предоставя на съответните постоянни комисии, след което е внася в парламентарната зала за решение. Този ред е строго формален. Председателят на всеки етап е отговорен за законосъобразното придвижване на подписката.
От своя страна гражданите, които искат да предложат референдум, са длъжни да формират инициативен комитет от 5 до 15 члена, включително председател, да изготвят бланка отговаряща на съответни изисквания за законност на подписката, да съгласуват с кмета на общината мястото за събиране на подписите, да уведомят писмено председателя на НС за регистрация на започването на подписката. След събиране на подписите, отново да я внесат - за регистрация съответно комплектувана.
Какви са известните факти? Инициативен комитет от 15 члена с председател Яне Янев е уведомил председателя на НС за започване на подписка за национален референдум. Подписката е осъществена и внесена в НС, съответно комплектувана в 120 тома от 59,812 бланки с 597,152 подписа. С нея се иска отговор на въпроса „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание с цел свикване Велико народно събрание за приемане нова конституция“. Регистрирани са: както уведомяването, така и започването и внасянето и в НС.
Председателят е бил длъжен да откаже регистрацията още при първоначалната и регистрация (уведомлението за започване). Национален референдум може да се иска само за решаване на определен проблем, а не за консултация и проучване, което се осъществява по - лесно и без проблеми - чрез социологическо проучване. Освен това „чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на Великото Народно събрание“. Това е изрично забранено с чл. 9 от закона. По същите причини подписката е трябвало да се прекрати и при втората регистрация. Ако председателят има колебания, би могъл да се „презастрахова“ чрез внасяне в съответната постоянна комисия, или чрез гласуване на дневен ред в парламентарната зала, без да предизвиква скандали. Не заслужава внимание становището в управляващите среди, че предложенията и подписките за референдум застрашавали националната сигурност.
Притеснително е предположението, че госпожа Цачева в случая е действала не като председател на НС, а като член на управляващата партия, което най – меко казано очевидно е недопустимо. Особено като се има предвид, че след като Янев премина към активна опозиционна дейност, последва „отлюспване“ на членове на парламентарната група на РЗС, нейното закриване, лишаването и от място в председателския съвет и комисиите и т.н.
А господин Янев е талантлив и активен лидер. Би могъл да е полезен не само за партията си. Но има много сериозен, недопустим за политик, недостатък – няма достатъчна правна ориентировка относно Конституцията и парламентарния правилник. Вероятно е много добър специалист в селскостопанската област, където има познания. Но не и в правото, особено по въпроса как се прави Конституция. Обаче е явно, че ще остане в политиката след като си осигури партийна подкрепа. Да се занимава с политика му приляга. Но незабавно трябва да си набави Конституцията, да я осмисли и да я прилага с лични знания, а не само чрез съветници. И най - важното да престане с безумните мисли за нова Конституция, а да ги замени с дейност за необходимото подобряване на съществуващата. Както и за съобразяване съществуващите закони и преди всичко парламентарния правилник с Конституцията. Като народен представител има на разположение правото си на законодателна инициатива. Политическата ниша „защита на конституционната законност“ все още е свободна. Който я заеме ще може да разчита на избирателите, които са притиснати от битовата престъпност и жадуват за справедливост законност и ред.
И накрая - за бленуваните „реформи“. Тази дума е най - често срещаната в изминалите двадесет месеца управление на ГЕРБ. Въпреки това реформите все още не са започнали и народът ги чака. Управляващите вървят в грешна посока и има вероятност към края на мандата си да бъдат наказани от избирателите. Както постъпиха с предишните. Не са необходими големи усилия. Трябва Борисов да намали медийното присъствие. Цветанов да ги „лови“, без да гледа и заплашва „тия, дето ги пускат“; да знае, че те стоят над него, а не той над тях; а най-добре да спре да ги споменава; да не поглежда към президентството; да остави на други грижите за реформи на съдебната власт и съдебните закони и да се освободи от „сересетата“. Дянков да се опита да си върне доверието на хората. Игнатов да свали седлата и да спре „ездата“ върху БАН и Университета Климент Охридски. Фидосова да помисли дали не е награбила много власт и да остави още от партийните длъжности, които и пречат да охранява Конституцията и Закона да нормативните актове.
В заключение за Госпожа Цачева. Реформите в страната никога няма да са успешни, ако не се започнат от Народното събрание и най - напред от неговия председател. Има вероятност след нейния мандат, когато според обичая сложат портрета и при тези на другите бивши председатели, под него да се чете: „по нейно време се приемаха без кворум и се въвеждаха в действия нищожни закони“. Да не бъда криворазбран – не твърдя, че трябва да бъде изгонена. Само непременно да бъде „реформирана“. Без това не може (Sine qua non).
София – 08.02.2011 г.
