Статии

{jcomments off}{jcomments on}

ПРАВОТО НА СУВЕРЕНА ДА „ИЗДИГА“ И ПАРТИЙНОТО ПРАВО ЗА „СЪДЕЙСТВИЕ“

Според чл. 1, ал. 2 от КРБ (Конституцията на Република България) властта произтича от народа. Което означава и че му принадлежи. Защото ако не беше така, властта няма как да произтече от този, на когото тя не принадлежи. Произтичането и принадлежността на властта от и на народа (суверена, електората, гражданите) изразяват народния суверенитет. Ето защо чл. 1, ал. 3 от КРБ приема, че: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.

1. Изпълнение на индивидуален административен акт /ИАА/ е възможно от момента, когато то вече не зависи от волята на неговия адресат, т.е., с влизането му в сила и настъпването на неговата "изискуемост".

Правилото в чл. 90, ал.1 от АПК забранява изпълнението на акта преди да са изтекли сроковете за оспорване, както и до решаването на спора от съответния висшестоящ административен орган при подадена жалба или протест.

Изключенията в чл. 90, ал.2 от АПК касаят т.нар. "предварително изпълнение на акта", преди влизането му в сила.

Тези изключения са две.

Първото - когато за това са съгласни всички заинтересовани страни.

Госпожо Цачева,

На 17.02.2011 година неочаквано внесохте в Народното събрание необсъждано от председателския съвет предложение за „спиране“ на редовната тримесечна актуализация на основното депутатско възнаграждение, предвидено в чл. 5 на финансовите правила към Парламентарния правилник. Предложението се прие с 83 гласа от общо гласувалите 88 депутати. Само толкова присъстваха в парламентарната зала. Обикновено явление е приемането на решения без да се спазва законното изискване да се гласува само в присъствието в залата на не по - малко от 121 депутати. Такива решения са невалидни. Те заедно с редицата други нарушение на законността, освен всичко друго могат да предизвикат негативни оценки от Европейския съюз, който да наложи санкции с тежки последици за намиращата се в криза наша страна. Наложителна е реформа в дейността и реда на Народното събрание.

- Добро утро - дами и господа от опозицията! Най - после взе да Ви просветва. Но е много късно. В един виц Дядо владика е казал: „Късно е чадо! Резето падна!“. Искате изменение в правилникаq за да се премахне забраната, която Ви пречи да предлагате гласуване недоверие на правителството, преди да са изтекли шест месеца, след като то получи „вот на доверие“. При отказ - ще занимавате Конституционния съд. Искането Ви е основателно. Но къде бяхте цели 18 месеца откакто ГЕРБ се похвали, че за не повече от седмица е внесен в залата и е приет, новият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.

През двадесетгодишният - така наречен „преход“, се оформи в страната ни „политически елит“, който в нарушение чл. 1 ал.3 и чл.11 ал.3 от Българската Конституция присвои „осъществяването на народния суверенитет“ чрез приемането и практикуването на противоконституционни нормативи актове. На първо място това e парламентарният правилник, който за всеки мандат на Народното събрание почти изцяло се преповтаря. На второ, но не на последно място - това са законите за политическите партии, изборните закони и този относно референдумите. Чрез тях партийните върхове, настанили се във властта и с подкрепа на част на интелигенцията и медиите, налагат другите закони. Така се установи и поддържа неконституционен обществено-политически модел, който захвърли държавата ни на последно място в Европейския съюз.

България според сега действащата Конституцията е обявена, считано от 13 юли 1991 год., за република с парламентарно управление и за демократична правова държава с разделение на властите. За да бъде такава, трябва задължително да се управлява според Конституцията. И със закони, които да съответстват на нейните разпоредби. За да се гарантират: живота, достойнството, правата на личността и условията за свободно развитие на човека и гражданското общество.

Неуместно е - по „Коледа“ и „Нова година“, вместо радостни новини и празненства, да се предлагат на обществеността за обсъждане депутатски безобразия. Но е наложително! Народното събрание продължава непростимо да нарушава Българската Конституция вече близо година и половина. С което все още продължава тази практика от времето на „бившата тройна коалиция“, а и от преди това. В последните дни, така нареченото „парламентарно мнозинство“, със спринт в отвратителен и безсрамен „парламентарен маратон“, надмина границите на оправдана, поносима и търпима политическа дейност. Дори и медии, ориентирани към подкрепа на „политическия елит“, вече поместват, показват и се възмущават от всевъзможните абсолютно безотговорни, (не)парламентарни явления. Което е многозначително!

Да си припомним, че ГЕРБ предизборно обяви да накаже управляващите и да промени управленския модел. Това бе и желанието на обществеността, която според социологическите проучвания настояваше за „мажоритарен“ избирателен закон. „Тройната коалиция“ предпочете да хитрува и да измами избирателите, чрез уж „мажоритарни“, а всъщност крайно пропорционални „елементи“ в избирателния закон. Това взриви традиционната политическа реалност. И насочи избирателите към „наказателен вот“, с който Бойко Борисов почти изцяло изпрати тази коалиция за дълго в политическото небитие.

Доверието в премиера Борисов и заместника му Цветанов и обществената им подкрепа са безпрецедентно високи. Но е парадоксално, че отношението към партиите към Народното събрание и особено към народните представители остава извънредно ниско. Надигат се гласове за смяна на обществено политическия модел, за нова конституция и дори се внушава необходимост от някакви „по решителни действия“.

Народното събрание, „на юруш“, в предписания му от ГЕРБ шестмесечен срок, изработи и прие на 22.12.2010 г. така наречения Изборен кодекс. При приключването гласуваха само 96 депутати, от които „ЗА“- 88, „ПРОТИВ – 3 и „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ -5. Президентът също „на юруш“ наложи „ВЕТО“. „На юруш“ (тур. уuruуus – атака, щурм, решително нападение с пристъп). Но не изцяло. Оспорени са само отделни текстове. Въпреки, че още началните решения на Временната комисия показваха ясно: „ЗАДАВА СЕ ИЗБИРАТЕЛЕН ПСЕВДОКОДЕКС“ (в-К „ЗЕМЯ“ бр. 141/10 г.)