МНОЗИНСТВАТА, МАЛЦИНСТВАТА И КОНСТИТУЦИЯТА
поместено във в-к ЗЕМЯ 03.08.2009 г.
Във връзка с работата на новоизбраното Народно събрание и съставяне на правителството непрекъснато в публичното пространство се обсъжда въпросът за мнозинства и малцинства в законодателната власт. При колективните органи законно се определя минималния брой на лицата от техните състави, които задължително са необходими за присъствието, или за подкрепата на някакво решение или действие. Не се говори нито за числено предимство над противниците, нито се предвиждат „мнозинства“, а само задължителното „малцинство“. При нас неудържимият стремеж да се овладее изцяло властта е наложил разбирането, че една партия или група от съюзили се партии, чрез предварително споразумение трябва да си осигурят постоянно и дисциплинирано мнозинство от повече от половината депутати, наречено „управляващо“, което изцяло да подкрепя избрано от него правителство за целия четиригодишен мандат, или поне за по - голяма част от него.
Това неправилно разбиране се е наложило и се прилага през целияq така нареченq преход. Въпреки че на практика то е вредно за развитието на страната и противоречи на Конституцията, която не разрешава на „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. Недопустимо е съставянето на задължително мнозинство с повече от 121 народни представители, които поемат задължение да не се ръководят от: Конституцията, законите, своята съвест и убеждения, а да се подчиняват на правителството, на политическите групи и на партиите. Такова „гилотиниращо“ мнозинство, въпреки че е много резултатно, води до заграбване на властта, не трябва да се допуска и търпи, тъй като нарушава равенството между народните представители и конституционното изискване всички те да са независими.
Конституцията предвижда задължително присъствие (кворум) от 121 народни представители за откриване на заседанието и за гласуването, както и кворум повече от половината на присъстващите в залата за приемане на законите и другите актове. Освен това предвидени са задължително необходими малцинства за редица други случай – 48 народни представители свикват Народното събрание за първото заседание, ако това не е сторено от президента в едномесечен срок; задължават председателя да насрочи заседание, ако не е сторил това; предлагат провеждане на задължителни разисквания по някои въпроси на парламентарния контрол; предлагат започване процедура за гласуване недоверие на правителството. Могат да сезират и Конституционния съд да обяви някои актове за противоконституционни.
За сваляне на правителството, както и за начало на процедура за Велико народно събрание се изисква задължителна подкрепа на над половината от всички народни представителя. За започване производство за изменение на Конституцията от Обикновеното народно събрание е необходимо „мнозинство“ само от 60, но за самото изменение от 180 представители. Решението за свикването на Велико Народно събрание принадлежи на 160 народни представители.
За нито един от посочените „малцинства“ или „мнозинства“ не се изисква да са предварително учредени и да са съставени от „управляващите“.> Следователно тези малцинства и мнозинства не са постоянни и се формират инцидентно при всяко отделно разискване и решаване на конкретен въпрос. И с оглед правото на независимост на депутатите може да се решават и в несъгласие с правителството.
По повод съставяне на правителството казаното относно „управляващите“ означава, че е право, а с оглед волята на избирателите и задължение на ГЕРБ да състави и предложи правителство само по своя преценка, без участие на други групи с министерски места. Предварително осигуряване на числено предимство нито се изисква, нито е сигурно, и най - главното за нашите условия е вредно, което показа бившата тройна коалиция.
След съставяне на правителството и одобрението му в парламентарната зала всяко друго гласуване кабинета трябва да печели конкретно за всеки спорен въпрос и то чрез въздействия само в залата, а не чрез владяни парламентарни групи, комисии и други предварително осигурени бонуси и приоритети, които нарушават Конституцията.
Ето защо вниманието на народните представители, на цялото общество и непременно на всички медии трябва да се съсредоточи върху най-важния въпрос за решаване в момента. По - важен и от този за правителството. На първо място ДА СЕ ОСИГУРЯТ УСЛОВИЯ ЗА МНОЗИНСТВО ОТ 121 НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИСЪСТВИЕ В ЗАЛАТА ЗА ВСЯКО ЗАСЕДАНИЕ. И на второ място - да се създадат условия за ИЗКЛЮЧВАНЕ ВСЯКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ „ДА СЕ ГЛАСУВА С ЧУЖДИ карти“. Решение, без да присъстват 121 народни представители, и подкрепата му с карти на отсъстващи Е НЕВАЛИДНО (несъществуващо). БЕЗ КВОРУМА ОТ 121 ПРЕДСТАВИТЕЛИ В ЗАЛАТА все едно НЯМА НАРОДНО СЪБРАНИЕ .Налице е само обикновена група без съответни права и легитимност.
Срамно е да се слуша, че в Република България са приемани от предишното Народно събрание редица закони с гласовете на по - малко от 61 народни представители. Не прави чест на новоизбраните, на тези с юридическо образование и на поставените на ръководни места да разчитат „на съзнание“, „на блокиране врати“, само на намаляване на възнагражденията, както и да твърдят, че въпросът не е решим технически.
Присъствието и гласуването в залата не трябва да зависи от депутатски карти. А да се контролира „служебно“ от електронната система. Апаратът за гласуване трябва да се поставя в действие единствено само от съответния народен представител чрез бутон „регистрация“, който веднага да отчита, неговото присъствие, да му създава единствена възможност да задейства само един от останалите бутони (за, против, въздържал се, не гласувам) и да се изключва възможност за действия без нова употреба на бутона „регистрация. Освен това системата да показва общия брой на гласувалите, да обявява със звук и надпис ако липсва кворум от 121 и служебно да блокира системата и да преустановява работата на заседанието. Едновременно да запаметява поименно отсъстващите, причинили преустановяването дори и временно на работата. Това да служи не само за намаляване възнаграждението им, а и за прекратяване мандатите им при определен брой отсъствия поради „несъвместимост“, което може да се основе на чл.72 ал.1 т.3 от Конституцията.
За съжаление има вероятност приемането на новия правилник да се „претупа набързо“ и да не осигурява очакванията на избирателите. Идеите относно електронната система за гласуване, вероятно ще изключат употребата на чужди карти, но не и посочените други изисквания. Задава се незаконен диктат на ГЕРБ, прилаган в грубо нарушение на Конституцията, който окончателно ще ни изключи като държава, основана на законността, разделението на властите и парламентарното управление. Ако с правилника се въведе забрана за някои отделни народни представители да бъдат поставяни на ръководни места, както и в международни делегации и някои комисии да има „лустрационни текстове“, има вероятност очертаващото се ново „мнозинство“ да получило „шамар“ от Конституционния съд.
И накрая има вероятност от неконституционна позиция на БСП и ДПС във връзка с гласуването за правителство. Те трябва ясно да признаят и да се извинят на избирателите не за друго, а за допуснатите от тях груби нарушения на Конституцията, които са истинската причина за наказателния изборен „вот“ и съответно да заявят, че ще се държат като конституционна опозиция. Което означава подкрепа за приемане на ново правителство, съобразно волята на избирателя, но че си запазват правото по всяко конкретно предложение да гласуват според Конституцията, законите, съвестта и убежденията си и само съобразно с интересите на народа. Съгласно положената клетва. Иначе „новите управляващи“ ще им прехвърлят вината за всички провинения на „десницата“, пряко причинила неудачния преход.
София – 16 юли 2009 г.
