НЕМОЩНАТА ПАРЛАМЕНТАРНА „ПСЕВДО“ ОПОЗИЦИЯ
- Добро утро - дами и господа от опозицията! Най - после взе да Ви просветва. Но е много късно. В един виц Дядо владика е казал: „Късно е чадо! Резето падна!“. Искате изменение в правилникаq за да се премахне забраната, която Ви пречи да предлагате гласуване недоверие на правителството, преди да са изтекли шест месеца, след като то получи „вот на доверие“. При отказ - ще занимавате Конституционния съд. Искането Ви е основателно. Но къде бяхте цели 18 месеца откакто ГЕРБ се похвали, че за не повече от седмица е внесен в залата и е приет, новият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Защо още тогава не гледахте и не видяхте, че един „сив кардинал“, който е между авторите на правилника, е заложил в него чл.98: „При гласуване на доверие или отхвърляне на предложение за недоверие на Министерския съвет ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде поискано в следващите 6 месеца“. По този начин е определил еднакви последици от „доверието и „недоверието“, и е лишил народните представители от правото им да предлагат своя „вот на недоверие“. Това е „злоупотреба“ с чл. 89 ал.3 от Конституцията, който се намира в глава трета и урежда само предложенията на народните представители. И не е в зависимост от чл.112 , който се намира в глава пета от Конституцията и урежда само „вот на доверие“, искан от правителството. Забрана да искат „нов вот“ преди да са минали 6 месеца, е предвидена само за народните представители. Не и за правителството. „Злоупотреба с правото“ е затова, че при този текст на правилника правителството, въпреки забраната да иска „вот на доверие“ винаги от време на време, при най- благоприятна обстановка за него, може да подаде оставка, която не може да се осъществи без решение; парламентарното мнозинство ще разисква, ще одобри дейността му, с което ще го остави на власт, то от своя ще приеме решението. Но разискванията и решението по същество са „доверие“ по смисъла на правилника. За опозицията ще остане само възможността да критикува и да чака „политическата отговорност“, на която може да разчита при избори след като изтече мандата. Особено като се има предвид и възможността Конституционния съд да не може да вземе решение.
Да се злоупотребява с правото не е позволено. С Конституцията е могло, но съзнателно не е предвидена възможност, чрез периодично получаване на доверие да позволи на изпълнителната власт да злоупотребява с правата на Народното събрание. Но сивият кардинал целенасочено с чл.98 от правилника го е постигнал, като е създал противоконституционна норма. Между другото, всъщност правилникът не е нов. Почти изцяло е преписан от този на предишните мандати, като само са направени някои изменения в интерес на спечелилите изборите. Отделен е въпросът, че в много отношения, дори почти целия правилник не е конституционен. Но това е друга, отделна тема.
Очевидно опозицията не си отваря добре очите и позволява да бъде разигравана. Сега ще иска промяна в правилника, а после ще разчита на Конституционния съд. Изменението на правилника не е лесно - комисиите ще са „много заети“, председателят ще предлага и мнозинството ще гласува дневен ред с „по актуални въпроси“, след отказа процедурите за Конституционния съд също не са бързи. А той може да не успее да постигне съгласие. Забраната в правилника все ще си стои, изборите ще пристигнат и пред политиците и медиите ще загърмят нови въпроси. Както се казва – керванът си върви и кучетата си лаят.
Така беше „промъкнат“ между разните парламентарни циркове така нареченият Изборен кодекс, при чието действие „псевдоопозицията“ ще продължава да си стои там където си е заслужила. На опашката - без да е алтернатива. Лошото е друго. Този „псевдокодекс“ лишава народа от избирателни права, запазва за дълго отвратителния противоконституционен обществен модел (статуквото) и в нарушение на чл. 1 ал. 3 от Българската Конституция отнема народния суверенитет. Но и това е отделна тема.
Уважаема опозиция. Често се слуша председателят да Ви отхвърля основателни искания и предложения като се мотивира: „Длъжен съм да спазвам правилника, такъв какъвто е приет. Изменение никои не е поискал“. Вие не ползвате Конституцията. Народното събрание, въпреки, че е равно с другите две власти, все пак е основен орган, тъй като създава законите, които те изпълняват. А Вие не търсите законен конституционен изход. Не атакувате отделните „незаконни(!)“ закони. редпочитате да плашите с вотове. Не виждате, че изобщо не ги е страх – осигурили са си „парламентарно мнозинство“, държат правителството, много сериозно притискат съдебната власт, овладяват местното самоуправление и почти всички структури на по - ниските нива.
Председателят, въпреки че е ангажиран с членство в „управляващата“ партия, е длъжен, когато е седнал на председателския стол в парламентарната зала, да бъде над всички партийни интереси. По силата на чл. 67 ал.1 изречение второ от Конституцията, е освободен от всички предизборни обещания и препоръки. Длъжен е да действа само „..въз основа на Конституцията и законите..“. Ако иска да прилага „..своята съвест и убеждение“ трябва да стане от председателския стол, да отиде на трибуната, а на мястото му да застане заместник председател. Освен това председателят като ръководител на Народното събрание, разполагащ и с право на законодателна инициатива, е длъжен да се грижи за конституционната съобразност на правилника. И без да чака и ползва обърканата опозиция да се погрижи за нов правилник. Ако не го стори, носи политическа отговорност (да освободи поста).
Конституцията съгласно чл.5 ал.1 и 2 „е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат и разпоредбите и имат непосредствено действие“. Това означава, че всеки държавен орган, на когото е предоставено правото и задължението да прилага нормативните актове, е длъжен да ги тълкува и степенува и ако в тях има норма, която противоречи на Конституцията, трябва пряко да прилага конституционната норма. Народните представители и преди всички председателят на Народното събрание несъмнено са такива органи и трябва при гласуването да постъпват именно така. Не съм видял, нито съм чул някой от тях да е приложил това правило, въпреки че се налага при всяко заседание.
Посочвам само два примера. Първият. Гласува се някакъв въпрос. Председателят обявява „гласували 120, за 118, против 1, въздържал се 1.“ Задължен е веднага да обяви: „отменям гласуването, гласувайте за регистрация на присъстващите“. И съответно ако са регистрирани по - малко от 121 народни представители, да обяви прекъсване на заседанието до определен час, или съответно да обяви ново гласуване - ако има кворум. И не е необходимо да търси отсъстващите, да ги моли и чака да влязат и гласуват. Те сами са длъжни да следят за кворума и ако сутринта са се явили и са излезли без да ги е грижа за него, трябва да понесат последствията. Основното задължение на народните представители е да присъстват в залата и да участват в обсъждането и гласуването.
Несъмнено всеки има правото по своя преценка да отсъства, но САМО АКО В ЗАЛАТА ИМА И ОСТАВАТ НЕ ПО МАЛКО ОТ 121 ПРЕДСТАВИТЕЛИ. За да не се стига до недоразумения, обяснения и злоупотреби задължително трябва при всяко прекъсване на заседанието по липса на кворум, да се установяват отсъстващите служебно, чрез съответна разпечатка. И е необходимо нормативно да се уреди, че при определен брой отсъствия, станали причина за прекъсване или преустановяване заседанието, те са основание за предсрочно прекратяване мандата за „несъвместимост“ по чл. 72 ал. 1 т. 3 от Конституцията. Ако така бяха уредени нещата, г-н Доган не би могъл да продължава да влиза в залата само когато „му скимне“.
И втори пример. Конституцията изрично е посочила задължително органите на Народното събрание, както и неизменимите техни права и задължения. Между тези органи са както председателят на Народното събрание, така и постоянните парламентарни групи. Тези групи са предвидени в глава четвърта: „ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА“. Имат единствена задача и предназначение да участват в консултации при президента за първоначалното избиране на правителство, както и при евентуалната му оставка. Тези групи действат в зависимост не от минималната, а само от по - високата численост на своя състав. Затова за тях не е предвиден, и не е необходимо да се предвижда минимален задължителен праг. За съществуването им е необходим само минимален състав, който според българският език представлява група. Очевидно това са най-малко трима народни представители.
От това следва, че е нито: логично, законно, необходимо и оправдано с други актове, без промяна на Конституцията, да се предвижда друг минимален праг за тези групи. Въвеждането на такъв праг е злоупотреба с правото. И той незаконно е предвиден и прилаган, за да бъдат внедрени в парламента враждуващи организирани партизански структури. И за тях се измислят и предвиждат, без необходимост, всевъзможни длъжности, права и задължения, субсидии и разходи. В крайна сметка за неоснователно обогатяване „върху гърба на народа“, при конфликт на интереси и ужасяваща корупция.
В заключение - нарушенията във връзка с минималните праговете за групите и незаконното им даване на права и задължения извън конституционните са причина и повод за постоянни скандали. Най - красноречивият пример е унищожаването парламентарната група на РЗС, чрез примамки на народни представители да я напуснат за високо платени престижни длъжности по Европа и с други облаги.
София - 15.02.2011 г.
