Според чл. 1, ал. 2 от КРБ (Конституцията на Република България) властта произтича от народа. Което означава и че му принадлежи. Защото ако не беше така, властта няма как да произтече от този, на когото тя не принадлежи. Произтичането и принадлежността на властта от и на народа (суверена, електората, гражданите) изразяват народния суверенитет. Ето защо чл. 1, ал. 3 от КРБ приема, че: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“.

Затова чл. 11, ал. 3, изречение първо от КРБ предвижда за партиите единствено - „да съдействат“ за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Което означава право на партиите: дали да подкрепят, или да не подкрепят вече издигнат граждански кандидат за избори.

Ето защо Конституцията на Република България не позволява партийно и въобще каквото и да е „право за присвояване“ властта на народа (суверена). Дори обратното да се предвиди, или да е предвидено в какъвто и да е Изборен закон или Кодекс. Защото по чл. 5, ал. 1 от КРБ „Конституцията е върховен закон и други закони не могат да и противоречат“. Следователно важат чл. 1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Понеже са разпоредби на нормативен акт от най-висока степен и юридическа сила. А според тях народа е суверен, от който властта произтича и на когото принадлежи.

Няма как смислено, а и законно да се поддържа, че законодателят е предвидил чл. 11, ал. 3 от КРБ така, че той по смисъл да изключва чл. 11, ал. 1 от нея. Включително и защото обратната теза би означавала, че законодателят е целял конституционни взаимозаконни изключвания, т.е безсмислици.

Следователно правото на партийно „съдействие“ не е, нито може да се превръща в „право на присвояване“ на народната власт (демокрацията), т.е властта на народа. Без това е невъзможна и дори немислима, каквато и да е демокрация като форма да държавна власт. Ето защо и по определение демокрацията е власт на народа (суверена, електората, гражданите).

Затова и конституционосъобразно единствено суверена по чл. 151, ал. 1 Изборния кодекс (ИК) чрез инициативен комитет , в състав по чл. 157, ал. 2 от от ИК от три до седем избиратели, издига кандидат по чл. 156 от ИК при възникнала в в тях за целта воля за съответния избор.

Едва и след което по чл. 11, ал. 3, изречение първо от КРБ, партиите конституционосъобразно могат „да съдействат“ за формиране и изразяване на тази вече възникнала политическата воля на гражданите – заявят и изявят че я поддържат, или не. В какъвто смисъл по чл. 132 от ИК – партиите, а по чл. 139 ал. 1 от ИК – коалициите, се регистрират за участие в изборите, та по чл. 127, ал. 1 от ИК „Всяка партия може да участва във всеки отделен вид избор самостоятелно или в коалиция с други партии“. В какъвто конституционен смисъл партиите (следователно и коалициите) са „формиран волеви поток„ който „дава легитимност на избрания парламент“.

Следователно правото на партиите да „съдействат“ на гражданите е последващо правото на суверена да "издига" кандидат от инициативен комитет на граждани.

Затова когато партиите: предпочитат, номинират, сочат и даже политически предлагат на суверена за издигане във властта лица от, или извън техни структури (суверена), това не е партийно право за „съдействие“ по чл. 11, ал. 3, изречение първо от КРБ - за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Нито пък конституционно „право“ на съдействие от парти, коалиции е правото на избор на суверена (народа).

Автор - юрист