ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА И ПОПУЛИЗЪМ
От година в публичното пространство усилено се спори за избирателния закон. Не видях и не чух да се изтъкне, че правилата за произвеждане на изборите не може да се правят по интересите на отделни партии, а трябва да отговарят на Конституционните изисквания. И то не на чужди правила, а на Конституцията на парламентарната република България. Никой не заяви „има българска избирателна система“. А такава има. И тя, въпреки че не е именувана, се извежда от устройството и предназначението на държавните органи.
И сега, след като избирателния закон е факт и за всичко е късно, част от виновните за „лошия“ закон, започнаха да сочат отделните положения, които нарушават Конституцията. И да ни убеждават, че само другите нямат място в парламента, а те са едва ли не - „света вода ненапита“.
Истина е, че „управляващите“ виновно, както всички предишни, оставиха промените в избирателната система да се извършат в последния момент. Но къде бяха „неуправляващите“? Всяка седмица в първия заседателен ден, в парламентарната зала най - напред се предлага седмична програма. И се гласува по включване предложенията, направени не по - късно от предния ден. Освен това, в началото на всеки месец е предвидено правото за включване в програмата на важни проекти. Спомняме си как преди години, във всяко заседание някои депутати - „под формата за процедура“, непрекъснато мотивираха искания за приемане решение за присъединяване към НАТО. Защо сегашните не използваха такива възможности. Явно не искат никаква промяна.
Ето каква е истината. Всички са се оформили в „политически елит“ (политическа класа по думите на небезисвестния Иван Костов), който в нарушение на чл. 1 ал.3 и чл. 11 ал.2 от Конституцията, е заграбил държавната власт. Вътре в този елит в продължение на две десетилетия - само се разменят местата. Той чрез противоконституционни закони принуждава избирателите да го възпроизвеждат против волята си.
Изобщо не е вярно, че било късно за въвеждане в избирателната система на някои основни конституционни изисквания. Празнословие е оправданието, че за нарушението на „представителността“, трябвало да се прерайонира страната. Съвсем лесно е, да се вземе пред вид общия брой на избирателите в страната, да се раздели на 240 и в рамките на съществуващите 31 избирателни района да се определят полагащите се мандати. Така всеки кандидат ще разчита на еднакво число избиратели.
Неоснователни са и твърденията, че нямало време да се определят по 120 мандати съответно за „пропорционално“ и „мажоритарно“ гласуване. С незначителни отклонения в „представителността“, полагащите се мандати за всеки район можеше да се предвидят с чифтни числа. Това открива възможността във всеки район листите от всека част (партийна и гражданска) да се състезават една срещу друга и същевременно помежду си.
Спорът за височината на така наречения „праг от 4% или 8%“ се преекспонира. Не е противоконституционен размера на този праг, а това, че изобщо е предвиден. Парламентарно представените партии, държат да го има за да преграждат възможностите на малките партии да имат по няколко народни представители. Наличието на праг е „пропорционална“ хитрост, чрез която големите заграбват избирателните гласове на по – малките, и си увеличават мандатите. Нито е конституционно, нито е морално. За това всички избягват да говорят. И не предлагат то да се избегне. А само говорят и се упрекват един друг.
Нито е конституционно, нито е морално да се представяш защитник на мажоритарни принципи, а да разрешиш само 31, а не 120 мажоритарни кандидати. И на всичко отгоре те да бъдат предлагани от партиите. Не само че не се забранява вмешателство между издигането и подкрепата на кандидатурите в двете части, а точно обратното – пропорционалните листи овладяват мажоритарните. Така цялата избирателна система се превръща в пропорционална. И остават само хвалбите. Уж пристъпваме напред мажоритарно, но с бавни внимателни стъпки. Нито са стъпки, нито са важни. Просто са „псевдомажоритарни“!
Идентично е и предвиждането на „депозит за регистрация“. И конфискацията му при неуспех. Също и субсидирането на „парламентарно представените“ с умопомрачителни суми. Нарушава се забраната по чл. 6 от Конституцията да се ограничава право заради „имуществено състояние“. Ограниченията за безразборното избиране на народни представители е грижа, право и задължение на избирателите. А не на тези, които по-рано са се докопали до парламентарната зала. Противоконституционните ограничения трябва да се заменят с подкрепа на кандидатската регистрация с подписка от избиратели от същия район.
Да се надяваме, че избирателите ще отхвърлят популисткия шум, с който ги залива „елитът“, и ще изпратят в Народното събрание предимно хора, които се съобразяват с Конституцията.
София – 18 април 2009 год.
