КОНСТИТУЦИЯ. ПРАВОВА ДЪРЖАВА. ДЕМОКРАЦИЯ.
ОБЩЕСТВЕНО ПОЛИТИЧЕСКИ МОДЕЛ.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ
Според Конституцията България е парламентарна република, правова и социална държава с разделение на властите и политически живот, основан на политическия плурализъм. Цялата държавна власт произтича от народа и никоя партия, организация, част от народа, държавна институция, или отделна личност не може да си присвоява, народния суверенитет.
На практика всичко е обратно. Конституцията е погазена. Една част от народа, състояща се от върхушката на политическите партии и на бизнес средите и някои влиятелни медии, с други думи част от народа, в нарушение на чл.1 ал. 3 от Конституцията се е оформила като „елит“, присвоил осъществяването на народния суверенитет. Създава закони и партийни привилегии, различни и противни на конституционно предвидените и си гарантира непрекъснато присъствие по върховете на държавната власт (било като управляващи, било като опозиция).
И резултатът е липса на „духовност и държавност“ - незачитане на законността, престъпност, всеобща корупция, неупражняване правото за гласуване, „купуване на гласове“, сенчеста икономика. Типична неправова държава. Дължи се главно на неразбиране и злоупотреба на понятията „народен суверенитет“ и „политически плурализъм“.
Така нареченият „елит“ манипулативно насажда разбирането, че личната свобода е неограничена „свободия“ и всеки има правото да прилага законите само с оглед личните си интереси, да не спазва законността и има някакво си право на „гражданско неподчинение“, изразяващо се в употреба на сила и неподчинение срещу законните разпореждания на властите. А също, че „политически плурализъм“ означавало право на политическите партии пряко да осъществяват властта.
Народът обаче може да осъществява своя суверенитет не по този начин, а само непосредствено чрез референдуми, или чрез държавните органи, каквито са посочени в Конституцията. С други думи само чрез гласуване при избори по предвидения ред. А политическият плурализъм е задължителна предпоставка за демокрацията, но също не е произволен и безграничен. Изрично е казано в Конституцията (чл.11), че партиите „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“, но нито една партия, или идеология „не може да се обявява или утвърждава за държавна“; както и че „никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна структура или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на държавния суверенитет (чл.1 ал.3). Изрично е предупредено, и че: депутатите „представляват не само своите избиратели, а и целия народ“; не са обвързани със „задължителен мандат“ и действат въз основа на „Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждение“(чл.67).
Тези правила гарантират, ако бъдат спазвани, че България действително ще бъде правова държава. Спазването обаче е в пряка зависимост от състава на Народното събрание, което е първият държавен орган не само по ред, но и по права. Който чрез приемането на закони и други актове регулира и направлява поведението на гражданите и създава фактическия обществено политически модел. Съставът на събранието от своя страна зависи от избирателния закон. Неговите правила определят дали народът ще изпраща в парламента депутатите, които да го представляват, или ще ги изпращат партии за да представляват тях, което Конституцията забранява.
Спори се дали изборния закон да е по „пропорционална“ или „мажоритарна“ система. По същество пропорционалната система обслужва партиите, а мажоритарната народа. И щом като нашата Конституция предвижда народните представители да се изпращат в парламента от народа, нашата система не е пропорционална, а Българска избирателна система.
Всъщност спорът как да се именува системата напомня за средновековния религиозен спор „колко дяволи могат да стоят на върха на иглата“. Същественото е какви конкретни правила трябва да предвижда закона – дали избирателните райони са едномандатни, или многомандатни, дали да бъдат 240, колкото е броят на народните представители или 120, за да се избират по двама от район и да има представителност и „опозицията“, листите - еднолични или групови, дали кандидатите да се предлагат от народа или от партиите, изборите да се финансират чрез партиите, или чрез специален фонд и много други.
Обществеността дреме, а „елитът“ развихря предизборна кампания и премълчава, че се обсъждат само козметични промени в съществуващия избирателен закон за да се запази досегашния противоконституционен модел.
Неотложната задача на обществеността, нетърпяща никаква забава, е по допустим мирен начин да поиска, евентуално да предложи, непрекъснато да настоява и непременно да постигне внасяне в Народното събрание и приемане нов Закон за изборите с разпоредби в него, отговарящи на Българската Конституция.
Предизборната обстановка се ползва за всевъзможни обвинения към сегашните народните представители за корупция, незаконно обогатяване и други, често без посочване на конкретни факти и доказателства, които целят да се прегради участието им в следващия мандат. От това явление трябва да се разграничаваме. Голяма част от народните представители са почтени и са кандидатствали с добри намерения, но им се внушава от „елита“ задължението безусловно да се грижат за интересите на подкрепилата ги партия, нямат правото на самостоятелно мислене и действия и са подчинени на ръководствата на парламентарните си групи и комисиите. А те са нагласени така, че да осигуряват интересите на този „елит“. В голяма степен са жертва на конкретната обстановка и на организацията и реда в парламента.
Новият закон за изборите не може да забранява на народните представители да кандидатстват за следващия мандат. Наложително и полезно е обаче, да се предвиди че те могат да кандидатстват само в района, в които преди това са били избрани. Така ще се осигури конституционното право на избирателя законно да контролира своя избраник.
април 2009 г.
