Задава се окончателно подчинение на съдебната система
поместено със съкращения във в-к ЗЕМЯ на 09.06.2010 г.
България според сега действащата Конституцията е обявена, считано от 13 юли 1991 год., за република с парламентарно управление и за демократична правова държава с разделение на властите. За да бъде такава, трябва задължително да се управлява според Конституцията. И със закони, които да съответстват на нейните разпоредби. За да се гарантират: живота, достойнството, правата на личността и условията за свободно развитие на човека и гражданското общество.
Нямащите достатъчна демократична и правна грамотност относно реда и законността, не искат да разберат и да се съгласят с това, че Конституцията е над всичко и над всички, включително и над гражданите, докогато, при строго спазване предвидения с нея ред те не я променят или заменят с друга. Ако на практика това не се признава, не се спазва строго и държавата не го гарантира, тя не е правова. Нито е демократична.
Започвам с това, тъй като е ужасяващо да се слушат и четат изказвания, не само от обикновените хора, но и от „елита“, включително от уважавани и доказали се политици, журналисти и други, които твърдят, че Българската конституция била комунистическо изобретение. И че не хората, а тя създала непоносимия днешен обществено политически модел. Не знаят ли за така наречената програма „Ран-ът“ и за западните конституционни изисквания.
Защо не се вижда, че българската конституционна система, въпреки някои незначителни недостатъци, предвижда изграждане на възможно най - демократичен правов парламентарен ред. Изглежда липсата на елементарна почтеност в мисленето пречи да се прецени, че „сега прилагания на практика обществено политически модел почти изцяло противоречи на Конституцията, не е създаден от нея, а със законите, уреждащи политическите партии, изборите, референдумите и най вече с възмутителните положения в Правилата за организацията и дейността на Народното събрание. Ще се спра само на притесненията си от отношението към съдебната власт. Проблемите по другите две власти са предмет на отделна тема.
Конституцията, включително и когато е идеално изработена, трябва да се познава, признава и спазва. Тя е система от правила, които се прилагат от хора. Не от роботи, нито от свръх същества. А хората, дори в най - високо развитите общества и със завидно ниво на морала, си остават хора, на които „нищо човешко не е чуждо“. И винаги са подложени на изкушението да заобиколят правилата в свой интерес. Включително да се възползват от властта, когато им е предоставена да я прилагат. Несъмнено и безспорно е, че през двадесетгодишния преход, страната се подхвърли на всестранно разграбване, предишната духовност и държавност се разруши, а нова не се създаде. Кратко казано страната ни потъна в корупция и всякаква престъпност. При тази действителност не може да се мисли, че съдебната система е останала незасегната. Нямам намерение да оправдавам магистратурата. Само обяснявам, че заради отделни нарушения не може да се тръгва към отричане, разрушаване и подмяна, вместо промяна. Необходимо е - по съответния законен ред, провинените да бъдат установявани и съответно наказвани, а съдебните закони и поведението на „управляващите“ да се съобрази с Конституцията.
Грешка, несправедливост и безотговорност е да се внушава, че съдебната система имала задача да пребори престъпността. Това е задача на първите две власти. Магистратите, казано грубо са само “слуги на законите“. Те могат и имат задача само да прилагат законите такива, каквито са сътворени от господарите на законите - изпълнителната власт - която ги предлага, а законодателната - ги одобрява.
Важна гаранция е строгото спазване разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Особено важно е зачитането и спазването независимостта им една от друга. Освен независими трите власти са и равнопоставени в смисъл, че не стоят една над друга. И трите са върховни по отношение предоставената им компетентност. Злоупотреба е казаното от депутат в парламентарната зала, че „Народното събрание е върховен суверен“. На което за съжаление никой не възрази. Върховни са и другите две власти (изпълнителната и съдебната). Всяка в своята област на компетентност. На говорещите, че сегашната конституция била комунистическа припомням, че не тя, а предишната, предвиждаше върховенство на Народното събрание над другите власти.
Злоупотреба с правото е, да се оспорва независимостта на властитe и поради необходимост да се заменя с „балансирано единодушие и единомислие между тях“.Зависимост има, предвидена е изчерпателно с Конституцията, не може да се разширява и надвишава. Народното събрание държи в зависимост другите власти с това, че приема задължителни за тях закони (за някои случаи и решения) и упражнява контрол (но само парламентарен!). То избира правителството и може да му гласува доверие или недоверие. Също избира изцяло, или отчасти и някои други органи.
Но и Народното събрание е зависимо. То не може да избере правителство без предложение на президента и министър-председателя. Президентът разпуска парламента и насрочва нови избори, ако не бъде избрано правителство при три поредни предложения. Той има и право на вето. Освен това парламентарните актове се оспорват пред Конституционния съд. А както изпълнителната, така и законодателната власти са зависими от съдебната, която в предвидените случаи произнася задължителни за тях решения.
Трудно се разбира и възприема за допустима специалната независимост, че съдебната власт не подлежи на пряк контрол нито от законодателната, нито изпълнителната власт, нито дори от „гражданското общество“. Домогванията в тази посока са недопустимо вмешателство и пакостен натиск за влияние. За актовете на съдебните органи е достатъчно, че се контролират по вътрешно ведомствен и инстанционен ред от вишестоящи съдебни състави и органи. А не от други външни за системата партийни и държавни органи и граждански структури.
Трудна е за разбиране и одобрение от обикновения гражданин, от неосведомени политици, някои журналисти и специалисти без юридически знания, абсолютно необходимата специална привилегия за магистратите предвидена с чл. 132 на Конституцията: „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. „Електоратът“ се възмущава, когато се каже, че магистратите не подлежат на контрол от него, че не отговарят за грешките си и за тях плащат данъкоплатците. Без тази „привилегия“ обаче нормално правосъдие не може да има. Всъщност не се касае до привилегия, а до необходимо условие за сигурност на магистратурата и възможност спокойно и самостоятелно, без страх, тя да взема решенията си само според закона.
Всички искаме промяна в съдебната власт, но мненията и действията на управляващите в тази насока са погрешни, противоречат на конституцията и дори са престъпни. Те не са допустими, както са приети в посока овладяване и подчиняване на съдебната власт, а точно обратното – допустими са само към възстановяване и утвърждаване нейната независимост. Неправилно е да се чака внасянето на законопроектите, отнасящи се до съдебната власт от управляващите в парламентарната зала. Гражданите трябва да ги обсъждат и оспорват преди това. Управляващите са завладели изпълнителната и законодателната власт, почти са подчинили и съдебната и в нарушение на чл. 1 ал.3 и чл. 11 ал.2 от Конституцията са в състояние да установят едноличен тоталитарен режим.
Определено е притеснително, че дългоочакваната демократична правова държава ще остане само мечта: общественото съгласие, рейтингите, одобрението на голяма част от гражданите на публичните силови действия провеждани със специалните полицейски части (барети), без оглед дали се касае до организирана или „традиционна“ престъпност, желязната безпрецедентна парламентарна подкрепа от „неформални“ коалиционни партньори, подценяването на президентско вето, придружено с тържествуващи възгласи в парламентарната зала „Президентът изгуби поредната битка с 41 - то Народно събрание“, задълженията съдиите да произнасят присъди само по разузнавателни средства и тайни свидетели при наличие на непрестанни закани за смяна състава на Висшия съдебен съвет, за акция „магистрати“ и какво ли не още. И донякъде е обяснимо преминаването към режим „оцеляване“. България вече достатъчно го е практикувала. И добре усвоила.
Но да се върнем към въпроса за съдебната система. Едва ли има нормален човек, който е съдия, да произнесе правилен съдебен акт когато министърът, в чиито ръце са силовите структури и средства, от чието слово „управляващите народни представители“ и гражданите се опияняват, си позволява непрестанно да подгрява общественото мнение чрез медиите. В смисъл, че съдебната власт практикувала „организирана престъпност“, била свързана с някакви „октоподи“, „нагли“, „недосегаеми“ и какви ли не още, че предстоят арести и обвинения на магистрати (при това въз основа на тайни свидетели и разузнавателни средства). Когато председателят на Върховния касационен съд се престраши да промълви, че се въздържа да „скръцне със зъби,“ силовият министър не се свени тутакси да контрира, че ще изнесе факти, „за да му затракат зъбите“.
Дори главният прокурор, не се осмели да се разграничи, но побърза да заяви че „няма да разреши“(!!!) да пострада прокурор, участващ в полицейска акция, позволил си да ругае арестуван заподозрян, който не се е съпротивлявал, бил е вече с ръце на гърба и с белезници, когато е на посещение в болница. Трябва ли да се чудим защо за това тежко прокурорско провинение, Висшия съдебен съвет определя най- лекото наказание „порицание“. Дали не е заради исканата от полицейското ведомство подмяна състава на Висшия съвет, заплахите с „акция магистрати“. Или затова, че „посланици“ и западни „партньори“, изживяващи се като губернатори в колониални държави, се изказват по медиите с хвалебствия.
Как се чувствате при такава обстановка господа съдии? Не се плашете! Правораздавайте! Законът Ви е дал право да преценявате! Няма страшно! Какво от това, че министъра на правосъдието, освен че е от състава на изпълнителната власт, е същевременно и председател на Висшия съдебен съвет. И дори има правото да предлага Вашите назначения, уволнени и наказания. Нищо че внезапно „баретите“, придружени от някой Ваш колега прокурор (уплашен, или устремен към кариера), ще Ви изреве от към гърба при насочено оръжие: „на колене нагъл магистрат“. Нищо, че някой Ваш колега, зависим от „атестация“, но „свободен“, ще прецени въз основа само на тайни свидетели и специални средства, че не само може да бъдете обвинен в престъпление въз основа на доказателства „ за основателно съмнение“, „но и че ще се укриете или ще извършите друго престъпление“.
Подчиняването и практическото унищожаване на съдебната власт чрез свеждането и до формално съществуване, е типично за всяка еднолична тоталитарна държава. Тези стремежи съществуват във всички страни, но се реализират само при тоталитарно устроените. В нормалните правови държави тези стремежи са без резултати. Защото правовите държави строго охраняват независимостта на съдебната власт. Да погледнем към фактите у нас.
През 2003 година Народното събрание увеличи на пет години тригодишния срок за несменяемост на магистратите, допълни наказването им, включително и уволнение за „действия накърняващи престижа на съдебната власт“, постави „несменяемостта“ по право, в зависимост от „атестиране“, създаде напрежение, търсена на връзки, ходатайства. Предвидиха си и ограничения по назначаването на административните ръководители, което също намирисва на зависимости.
Мнението ми е служебното израстване на съдиите да се предостави в изключителна компетентност на общите събрания на по - горните съдебни инстанции. Събранието на окръжния съд с тайно гласуване да попълва своя състав със съдии от районните си съдилища. Съответно апелативния съд от окръжните и Върховния от апелативните. Аналогично и прокуратурата. Общите събрания да назначават и освобождават ръководителите си от своя състав, а не с вносни по политическа и всякаква друга зависимост. Не виждам как съдия от подчинената инстанция чрез корупция и връзки ще си осигури „необходимото болшинство“ в горестоящия съд, особено ако то ще решава примерно с три четвърти от състава си.
През 2006 год. прокуратурата получи пряко ръководство над разследването, както и самостоятелно разследване, следствието почти изцяло отиде към полицията, министърът на правосъдието получи право да предлага бюджета(!) на съдебната власт, да управлява имуществото и, да прави предложения за назначаване, уволняване и наказване на магистратите. Дори Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор бяха поставени в пряка зависимост от Народното събрание, но намесата на Конституционния съд я преустанови.
През 2007 год. първите две власти отново посегнаха на третата. Имунитетът на магистратите бе отнет, за задържането им не се изисква разрешение, към съдебната власт се създаде инспекторат с бюджет и състав, определян от Народното събрание!
Сега през 2010 год., след като изпълнителната и законодателната власт са овладени изцяло (по способа „неформални лидери“ и „неформални“ коалиции“), се задава и окончателното подчинение и на съдебната система. Очевидно с цел, в нарушение на чл. 1 ал. 3 и чл. 11 ал. 2 от Конституцията, страната да се превърне от демократична правова република с парламентарно управление и разделение на властите и „народен суверенитет“,в еднолична държава, в която правораздават полицейски служби.
Прогнозата ми е крайно песимистична, да не кажа безнадеждна. Лидерите Борисов и Цветанов имат твърда подкрепа от своята партия и „неформалните парламентарни коалиции“, както и безпрецедентно одобрение от широката общественост. Не може да се отричат и омаловажават решителните им действия в борбата с престъпността. И най - главното като „управляващи“ те са резултат на избори. Да не забравяме, че са си осигурили и „западна подкрепа“.Безумие е да се мисли и желае промяна чрез незаконни, насилствени и всякакви неконституционни мерки. Да се разчита на близки нови избори с друг резултат е смешно. Предизборното обещание реформите да започнат веднага с нов избирателен закон за парламент е заменено със сложното и продължително приемане на кодекс. Изглежда той само ще осигури статуквото.
Остава ни единственото да се надяваме двамата партийни лидери да осъзнаят, че са поставени начело на държавата с най-главната задача и задължение строго да спазват и прилагат Конституцията, в която са положили клетва. И да не забравят, че клетвопрестъпниците никога не са оставали ненаказани. НЕОБХОДИМО ЗА ДЪРЖАВАТА И ОБЩЕСТВОТО е двамата „незабавно да спрат и по никакъв повод да не мислят, да не говорят и да не вземат отношение по въпроси на „съдебната система“, включително и по необходимите за нея реформи, законопроекти и решения; да си гледат другата работа и да оставят компетентните органи и длъжности лица да вършат своята и да решават съдебните въпроси според Конституцията.
София - 2010 г.
