ЗАДАВА СЕ ИЗБИРАТЕЛЕН „ПСЕВДОКОДЕКС“,
ЗА ДА СЕ ПРОДЪЛЖИ ГИБЕЛНИЯ УПРАВЛЕНСКИ МОДЕЛ.
поместено във вестник “ЗЕМЯ“ на 27.07.2010 г.
Да си припомним, че ГЕРБ предизборно обяви да накаже управляващите и да промени управленския модел. Това бе и желанието на обществеността, която според социологическите проучвания настояваше за „мажоритарен“ избирателен закон. „Тройната коалиция“ предпочете да хитрува и да измами избирателите, чрез уж „мажоритарни“, а всъщност крайно пропорционални „елементи“ в избирателния закон. Това взриви традиционната политическа реалност. И насочи избирателите към „наказателен вот“, с който Бойко Борисов почти изцяло изпрати тази коалиция за дълго в политическото небитие.
Вечерта след изборите ГЕРБ потвърди обещанието за бърза промяна на избирателния закон, но предпочете да погне предишните управляващи и все още обещанието не е изпълнено. На 11.02.10 г., вместо промяна в избирателния закон, дисциплинираното ново Народно събрание създаде „Временна комисия, която „за срок шест месеца“(!), да внесе за приемане ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС.
Не се помисли, че кодекс се прави, за да важи десетилетия напред за всички стремящи се към властта. А не за решаване на моментни, тясно партийни интереси, преценявани по медиите като - „Ятаган за Доган“, или „вън РЗС“ - вътре „Атака“. И не взе предвид, че в „нормалните държави“ изряден кодекс не се подготвя с дни и месеци. А с години, като се ползват за основа практикуваните и вече усъвършенствани отделни закони.
По медиите вече изтича информация не в критични, а в новинарски форми, че в заложения шестмесечен срок ще се рапортува, че проекта за кодекс е готов. Предстои внасянето му в парламента. Видно е - от стенографските протоколи и от изказвания на създателите на проекта, че не са възприети необходимите и желани нови избирателни разпоредби. А се подготвя псевдокодекс, целенасочен да затвърди отричания и вече нетърпим противоконституционен и гибелен управленски модел. Позволявам си нескромността да твърдя, че „планината се напъва за да роди мишка“. „Новата власт“, въпреки обществената подкрепа, си позволява предишната „шмекерия на тройните“ - да прилага Конституцията както „дявола чете евангелието“, без да се зачита правовата държава.
Почти е сигурно одобряването на проекта. Проблемът е, че имащите право да задействат Конституционния съд, както обикновено, ще се правят на невиждащи. „Гражданското общество“ отдавна е добре манипулирано и приведено в състояние на „война на всички, против всички“ и за всичко. Същевременно медиите практикуват ужасяващ бизнес, вместо „свободно слово“. А кандидатите за депутати ги включват в избирателните листи само ако предварително се задължат на партиите в послушание. Това, че полагат клетва в Конституцията, а не в партиите - не ги плаши. Никой не им търси сметка. И нарушенията все ще се подминават.
Какви са задължителните „неща, без които избирателната система не може(!)“.
Всички избори трябва да се осъществяват, не по чужди системи. А само и единствено по българска избирателна система, съобразена с „общочовешките ценности“, основните начала, правата на гражданите и същността на държавните органи – както са предвидени с БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ. Недопустимо е да се мислят, предвиждат и прилагат противоречащи и положения, докато по специално предвидения ред тя не бъде променена. Безбройните мераклии да променят основния български закон, когато им хрумне в защита на корпоративните си интереси - не може да се слушат. Дори и когато ни напомнят, че сме „европейци“. Неокачествимо нахална наглост са някои покани за влагане в проекта на положения, които ще бъдат утвърждавани с конституционни изменения. Такива идеи се прощават на хора от други професии. За юристи е срамно и скандално. Нашата Конституция се изменя чрез специални закони по глава девета, а не чрез обикновеното законодателство.
Трябва да се предвидят само еднолични избирателни листи само от по един кандидат подкрепян от партия или гражданска група. Не и от каквито и да било структури. Партиите имат само правото да подкрепят, не и да предлагат и издигат кандидати. Кандидатите да се издигат сами с регистрация в ЦИК, даваща им право в срок (примерно десет дни), на публични срещи с гражданите, да получат лично определен брой еднолични декларации на избиратели от района, за които кандидатстват. Подкрепящите да са членове на подкрепящата партия, съответно безпартийни граждани и всички да са регистрирани като избиратели в района. С тях кандидатът се регистрира в РИК на същия избирателен район. Кандидатът да участва само в един от районите в страната, съответно в чужбина.
Многомандатните избирателни райони и груповите листи грубо и недопустимо противоречат на правото на избирателите, които са действителните носители на народния суверенитет. Избирателните райони е наложително да са двумандатни. В тях да се избират само двама народни представители – единият между подкрепяните партийно и другият- между подкрепяните граждански. Балотаж между тях (а и изобщо) да не се допуска. Двумандатните райони са необходими за да отчетат динамично изменящото се в една или друга посока обществено противоречие между партийни и безпартийни. Избирателят има право само на един глас и като гласува само за един от кандидатите ще регулира нивото на манталитета в обществото.
Въпросът за „представителността“ се преекспонира. Не е най-важно, кой народен представител от колко избиратели е избран, тъй като по Конституция „представлява не само своите избиратели, а и целият народ“ и забележете „Обвързването със задължителен мандат е недействително“. Мандат тук означава поръчка, от което следва, че всякакви предизборни поръчения и обещания не могат да конкурират със законността.
Като се вземат предвид общия брой на избирателите от предишните избори и техния брой във всеки от районите, може да се определи „представителна“ квота за народните представители за районите в страната и отделно квотата за тези от от районите в чужбина. След това от всички 120 района да се отделят няколко (примерно 5 по един за континент) за избирателите от чужбина и другите 115 да се разпределят между административните райони в страната в зависимост от представителната квота. Накрая в зависимост от полагащите се представители за всеки от административните райони, да се обособят постоянни двумандатни избирателни райони, по възможност с приблизително равен брой избиратели.
Коалициите очевидно са вредни при нашата действителност и не трябва да се предвиждат като структури, легитимно съществуващи едновременно и паралелно с партиите и структурите от които са съставени. Така наречените прагове не са конституционно разрешени. Предвиждат се „парламентарни групи“, но с единственото предназначение и предимство да участват в проучвателния мандат при президента, във връзка с правото и задължението му да предлага за избор министър-председателя. Те не са работни органи по „глава трета „Народно събрание“ и могат да съществуват в него само като неформални групи, без каквито и да било предимства. За да бъде „група“, е необходимо тя да е поне от трима души - за да се постига решение. Конституцията не е предвидила други по - високи минимални прагове и въвеждането им със закон е недопустимо. А не е и необходимо, тъй като участието на групите в президентския „проучвателен мандат“ не се определя от минималния им праг, а от по - високия брой участници в нея.
Праговете за по - висок от необходимия тричленен минимум служат за недопустим натиск върху народните представители. Доказателство е унищожаването на групата на РЗС и лишаването й от правото на равенство и само тях- избирателно от привилегиите. И то очевидно е заради отказа за безусловно подчинение на „мнозинството“. Вината е и в РЗС, която разсейва усилията си, вместо да ги насочи към правата на Конституционния съд.
Темата „политическо номадство“ се прилага нелегитимно. То е укоримо, но не е основание за ограничения. Освен за коалирането, тъй като ако то се допусне се нарушава конституционната забрана да се „присвоява народния суверенитет“. Поради същата причина обаче е необходим „горен праг“ за образуване групи в „гражданската квота“ от 120 депутати. Ако това не се съобрази, винаги само безпартийните ще налагат министър-председателя. За тях „горния праг“ трябва да е примерно 51 представители.
Противоконституционно е и бюджетното субсидиране на партиите. Те са разрешени за да „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“. Създаването им не е задължително и зависи само от гражданите. Партиите трябва да се издържат само от членския внос и евентуално от собствен вестник и/или телевизионен канал. Трябва да се забранят и да се конфискуват пряко направени им дарения.
Необходим е „Официален изборен фонд“, в който анонимно постъпват всякакви дарения без ограничения. Да се предвиди държавен орган, който при насрочване на избори да определя разумно необходимия, еднакъв за всички кандидати размер (лимит), със строго документално контролиран разход. Всеки кандидат само в рамките на казания лимит по начало трябва да участва в изборите, само със свой средства, а фонда да му отпуска субсидия при писмена декларация, че няма свои средства. Верността на декларацията да се преценява само от избирателите при предизборната надпревара. Всичко това бе предложено и на „тройната коалиция“ - тя не чуваше. Вероятно и сега глухотата ще се повтори.
И накрая най-важното. Народното събрание е мястото където се приемат законите. Определят ги хора, изпратени там от гражданите САМО чрез избори. Явно всичко в държавата зависи от избирателната система. Тя досега е неадекватна, тъй като е изградена върху допотопен начин на гласуване - с избирателни урни, бюлетини, ръчно групово броене и съставяне книжата при риск по съобщаване им в РИК и ЦИК, както по съхранението на документацията за евентуален контрол, включително съдебен. Обобщено казано необходимо е незабавно въвеждане на електронно гласуване, независимо какви политически цели ще се прокарат в избирателния кодекс.
Но моля да се забележи! В никакъв случай гласуване, през ИНТЕРНЕТ. Между избирателя и от една страна и от друга реализацията на гласуването в РИК и ЦИК не трябва да има никакви посредници, които винаги са потенциални манипулатори в изборите. Гаранцията е само в „МАШИННО ГЛАСУВАНЕ“. Това, че в една друга страна в някакъв отделен случай било прието от съдебен състав, че производителят щял да предвиди в машината скрити възможности за манипулация, не е достатъчна за отхвърляне машинното гласуване. Как машината сама ще прехвърля част от цифрите към сборовете на други цифри. Нали тя не знае кой е кандидатът за всяка от цифрите. Това на машината може да каже само оператор, каквато вероятно е възможността например при системата за гласуване в парламентарната зала. Но това е друга тема. Машината за гласуване трябва да се ръководи от избирателя, а не през оператори.
Да си представим гласуването така: избирателят се явява лично в района и секцията по постоянния си адрес, поставя документа си за самоличност в един от два предвидени на машината отвора с надпис „гласуваш партийно“, съответно „гласуваш граждански“, това блокира документа и открива възможност, избирателя, чрез бутони с цифрите от 0 до 9 да съобщи за кого ще гласува на машината чрез натискане на номера на предпочитания от него кандидат. Натиска бутон „гласувах“, получава си документа за самоличност и си отива.
Машината трябва да е запаметила всичко, и да посочва обобщени резултати, след публично задействане от комисията бутон „край на изборния ден“. Машината да издава надлежен официален документ по образец, като копия от оригинала, който стои запаметен. Дават се копия съответно на РИК, ЦИК, СИК, застъпници, наблюдатели, журналисти и граждани. Да се предвиди невъзможност за въздействие върху паметта на машината и съответно запечатана да се предаде за съхранение до срока за евентуален контрол.
И в заключение Пред обществото ни стои ЗАДАЧАТА НАД ЗАДАЧИТЕ – ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА. Сега е моментът всички усилия, особено на медиите, интелигенцията и партиите да насочат вниманието си с предимство, а най-добре единствено към гласуване на избирателна система, адекватна на Конституцията и интересите на народа. За да се предвиди и гарантира свещеното демократично право на избирателя да гласува за личности. Пропусне ли се момента, не само нашето, а поколения напред ще бъдат обречени на досегашния управленски модел. И на еднолично осъществяване на народния суверенитет. Да не забравя, че: „всеки народ заслужава управлението си“.
София - 27.07.2010 година
