НОВОГОДИШЕН ПАРЛАМЕНТАРЕН ПОДАРЪК
Неуместно е - по „Коледа“ и „Нова година“, вместо радостни новини и празненства, да се предлагат на обществеността за обсъждане депутатски безобразия. Но е наложително! Народното събрание продължава непростимо да нарушава Българската Конституция вече близо година и половина. С което все още продължава тази практика от времето на „бившата тройна коалиция“, а и от преди това. В последните дни, така нареченото „парламентарно мнозинство“, със спринт в отвратителен и безсрамен „парламентарен маратон“, надмина границите на оправдана, поносима и търпима политическа дейност. Дори и медии, ориентирани към подкрепа на „политическия елит“, вече поместват, показват и се възмущават от всевъзможните абсолютно безотговорни, (не)парламентарни явления. Което е многозначително!
Вестник „Земя“ помести материали: бр.218/08 - „Издръжката на партиите не може да е задължение на целия народ“; бр.32/09 – „Трябва спешна промяна в избирателния закон“; бр.12, 107 и 127 от 2010 г. съответно - „Очакваме промени в работата на Народното събрание“, „Задава се окончателно подчинение на съдебната система“ и „Депутатите не служат на правовата държава“. А в бр. 141/10 - „Задава се избирателен „псевдокодекс“ (подработва се незаконен проект).
Както се и очакваше, в Народното събрание, набързо и безотговорно, без общо съгласие, само някаква част самозабравили се „народни избраници“, „претупаха“ така нареченият Изборен кодекс. Без спазване задължителния кворум. Притеснително е, че обществеността и медиите - затрупани и залисани с други по -впечатляващи новини, а и президентът, няма да могат да се запознаят с окончателния вариант, да го преценят и да защитят законността. В краткия законен срок кодексът ще бъде обнародван в Държавен вестник и „ще влезе в сила“. Законността ще остане погазена. Ще бъде заобиколен и прикрит и без това недостатъчно оценявания и неосъзнат от всички ни проблем, че от изборните закони зависи, както настоящето, така и бъдещето на страната. Учудващо и трагично е, че обществеността подценява значението на този кодекс и не вижда целта на безпрецедентното поднасяне и натрупване на скандали, не за друго, а за отвличане вниманието точно от Изборния кодекс.
Манипулират ни с твърдения, че това било за отвличане вниманието от опити за злепоставяне премиера и министъра на вътрешните роботи. Няма никаква непосредствена реална заплаха за премиера Борисов, дясната му ръка Цветанов и за едноличната им власт, за да се налага да се защитават с отвличане вниманието от тях. Подхвърляните многобройни скандали, особено нестихващия последен за посланиците, са решителният „коз Вале“ в битката за прокарване на скандалния кодекс. Всичко е насочено към преодоляване правата и задълженията на президента. Той не би могъл да си затвори очите пред противоконституционния закон, ще трябва да наложи „вето“, и евентуално след това да сезира и Конституционния съд. Целта със скандалите е това да се избегне, независимо на каква цена. Дори и чрез омаскаряване на дипломатическия корпус. Даже и като пожертват свои всеотдайни привърженици (Божидар Димитров).
Странно е, че президентът се оставя, и дори сам допринася, да бъде преждевременно въвличан в коментари по целенасочено предизвикани скандали (посланиците). Не му е за първи път! Очевидно умишлено го подвеждат, за да ползват „компромат Гоце“. Той несъмнено ще бъде ползван и срещу Конституционния съд, ако изборният проблем бъде поставен и там.
Изборният кодекс почти изцяло противоречи на българската Конституция. Преди всичко повече от текстовете му бяха гласувани без кворум. В парламентарна зала при гласуване трябва абсолютно задължително да присъстват не по - малко от 121 народни представители. Дори да са 120 и всички да гласуват единодушно „за“, без „против“ и „въздържали се“, ще се извършва едно „юридическо нищо“. Което не задължава никого. На което никой не само не е подчинен, а дори е длъжен да протестира. Такова е значението на чл. 63 и 81 от Българската Конституция. С нея се нарежда на Народното събрание „да приема своите актове“, ако в залата има поне 121 депутати и от тях със „ЗА“ гласуват поне 61.
Приелите кодекса са хора, които не се интересуват нито срамуват, че са положили клетва да спазват Конституцията „и във всичките си действия да се ръководят“ от интересите на народа. Не се плашат, че клетвопрестъпниците не остават ненаказани. Забравили са как при последните избори народът направи това с „тройната коалиция“, като я постави за дълго в политическото небитие. Въобразяват си, че не народът, а те са я наказали.
Не трябва да твърдим и да упрекваме избирателите на „управляващата партия“ за стореното. Вината не е тяхна, а в „избраниците им“. На 23 декември без задължителната предварителна проверка на присъстващите, при общо „гласували 96, от тях „ЗА 88“, „против 3“ и „въздържали се 5“, те обявиха, че кодексът е приет, и станали прави с бурни възгласи и ръкопляскания възвестиха на „поданиците“, че им поднасят за подарък, очакван от всички: справедлив, демократичен, конституционно съобразен Изборен кодекс. В действителност ни подариха и се поздравиха за това, че прикрито запазват „досегашното „двадесет годишно криминално статукво“. За неопределено дълго време! Вероятно за десетилетия. Освен ако хората „се разбеснеят“, което не би могло да се случи. Нито е желателно!
Когато натискаха бутоните, тези 88 народни представители не се посвениха и не спряха дори и от това, че неотдавна чрез вестник РЕПУБЛИКА една гражданска организация, с ръководител университетски преподавател сигнализира, че са приети от Народното събрание 195 нормативни акта в нарушение на Конституцията. Представете си, какво означава това, ако между тях се окаже някой акт с международно значение. Може да се окаже невалиден някой ратификационен закон!
Госпожи и господа депутати! Системата за гласуване сте пригодили да прикрива липсата на кворум! Преди всичко тази система не трябва да се командва от оператори, а само от председателя и да действа автоматично. Тя и пултовете за гласуване трябва да стоят блокирани. В точно определеното време(!) председателят (или заместник), трябва да седне на стола, да задейства бутон регистрация и да обяви „регистрирайте се“. След определената половин минута, отново да натисне бутона за блокиране, да обяви гласно числото на регистрираните, да удари звънеца и да обяви „откривам заседанието“. И ако числото на присъстващите е под 121, да обяви: „няма кворум, и да отложи началото на заседанието за по – късно: „за еди колко часа“. Системата – задължително автоматично, трябва да запамети присъстващите поименно, съответно и всички нерегистрирани, независимо къде се намират и защо не са в залата. Първото служебно задължение на всеки народен представител е, да осигурява кворума от 121 присъстващи. Само при наличието на този кворум останалите могат да отсъстват и да не носят никаква отговорност. Само при това условие за осигурен кворум другите могат да изпълняват други депутатски задължения.
Практиката е неадекватна, незаконна и неразумна. Председателят закъснява, без него операторът е задействал системата, пултовете са свободни, депутатите идват и се регистрират. „Изпълнителните“ остават по местата си, другите излизат по коридорите, или си заминават. След това председателя пристига, не изпълнява задълженията си по регистрацията, обявява „има кворум(!)“ и открива заседанието. Стенографите записват гласно произнесеното от него. По - късно председателят подписва протокола и приетия закон и слага печата на Народното събрание. Така удостоверява, че е налице редовност по приемането(!) на закона (в случая кодекса), въпреки нарушенията относно присъствието и кворума.
А при именна проверка на присъстващите, председателят не винаги изброява обадилите се. Понякога дори не изчаква съответния депутат да се обади и произнася „тук“, стенографът естествено, записва произнесеното. Накрая, без да се обяви числото на присъстващите, се обявява: „има кворум“, и заседанието продължава. Ако някой от залата се провикне - „колко са“ ? - следва отговор „не съм длъжен /длъжна/ да го казвам. Обявявам „има кворум“. А „който се интересува да преброи имената им, показани са в стенограмата“. Така, ако евентуално числото е под 121, това остава скрито.
Освен това! Преди всяко гласуване, или прекъсване на заседанието за почивка, или по други причини, дори когато е прекъснато по липса на кворум, не се извършва задължителната проверка на присъстващите. Това вижда и възприема зрителят и слушателят. Устройството на таблото е пригодено, а и правилника е редактиран по начин да допуска тази практика. Въпреки, че Конституцията стои над правилника и над таблото и практиката – чл. 5 ал. 2 и чл.81!
На дясната част на таблото операторът, вместо „присъстващи“, т.е. вместо „кворум“, изписва „регистрирани“. Така там, вместо число от проверка преди гласуването се показва числото на присъстващите сутринта при откриване на заседанието. С това измамно се внушава, че е извършена проверка непосредствено преди гласуването, както изисква Конституцията! Което не е истина. На втория ред вместо „гласували“ се изписва „кворум“!? С това вместо да се покаже колко са гласували „ЗА“ се показва числото на половината плюс едно на регистрираните сутринта. Това прикрива обичайните отсъствия от залата към и след крайните часове на заседанието! „За капак на всичко отгоре“ таблото за гласуване не се показва непрекъснато на гледащите заседанието по ИНТЕРНЕТ, а само понякога! По какви съображения!
А сега за оператора! На надлежното предвидено по закон значение на понятието „кворум“, (означаващо „присъствали непосредствено преди гласуването“, се влага съвсем друго значение „гласували повече половина от присъствалите сутринта). Очевидно и ясно е, защо на системата не е възложено сама „служебно“, автоматично да отброява и запаметява присъствалите и гласувалите, и защо това е възложено на оператора. Кой е над него? Чий нареждания изпълнява?
Читателят, естествено, има право да настоява за извинение, ако му досаждат посочените подробности. Те се поднасят затова, че критикуваните виновници, най-вероятно ще възразяват: - „дребнотемие“, „педантизъм“. Но не е зле да се досещат, че за прикриваната дейност думата има прокуратурата. Едва ли ще си вземат бележка. Нито ще се променят. По - скоро ще разчитат на закрила от бъдещия Специализиран (уж неизвънреден) съд! Едва ли ще я получат от него. Съдиите са слуги на закона и искат доказателства. По сигурно е нарушителите на Конституцията да разчитат на разбиране от техните си хора, които разполагат с възможност да прочитат първи подслушвателните устройства.
На днешното поколение се предлага „да чете и се забавлява с миналото“. Но избирателно - само с част от действителността. Все още има живи хора от миналия век. Считани за противни и непотребни. Те си спомнят, че в същата сграда и зала, преди около седем десетилетия по същия начин, със същите възгласи и радост се посрещна присъединяването ни към хитлерофашизма и обявяването на война на някои от сегашните ни „западни партньори“. Спомнят си и че само заради това, въпреки никакви преки военни действия от българска страна, наши градове бяха опожарени и сринати със земята. И се наложи да се спасява България с преминаване на другата страна, активно да се участва в края на войната, дадоха се хиляди свидни и невинни жертви.
Кодексът не е пълен – не са предвидени правила за „Великото Народно събрание“, нито за референдумите (прякото участие на гражданите в осъществяването на държавната власт и местното самоуправление). Няма ги нито в кодекса, нито в доклада на Временната комисия. Структуриран е и изпълнен по форма и съдържание като методика, въпреки събраните предостатъчни материали с помощ на специалисти. Без значение е дали това вероятно се дължи от използвалите събрания материал при липса на: парламентарен и конституционен опит, знания и непроява на високо чувство - за дълг, отговорност към демокрацията, духовност и държавност. Затруднения да го ползват ще имат не само членовете на някои секционни комисии, но и някои от юристите. Особено ако не са над „средно ниво“. С други думи „напънала се планината - родила мишка“ !
Грубо са нарушени членове 79 ал. 3 и 87 ал. 1 на Конституцията още преди изработването и внасянето на кодекса за разглеждане в парламента. Право на законодателна инициатива, т.е. да предлагат закони имат само народните представители като физически лица и Министерския съвет - като юридическо лице. И никой друг. Народното събрание е орган предвиден да приема(чл.86 ал.1) закони, които му предлагат други субекти. Не и да си самопредлага закони. То не може да се самосезира. Аналогична е невъзможността да избира правителство без предложение от президента (чл.99). Право на законодателна инициатива нямат и парламентарните органи, включително и Временните комисии, които не се създават за изработване на закони, а само за проучвания и анкети.
Да се изработва и приема Кодекс е сериозна и продължителна работа. „Морето не е до колене“! Най-напред отделните изборни закони трябва да са проверени в практиката, а не да се предвиждат „пилотни проекти“. В зависимост резултатите от пилотния проект, не може да не се наложи значителна, дори коренна промяна на кодекса. Не е ли ясно, че сега „пилотния проект“ има единствена задача да създаде, макар и само отделни, предимства за някои кандидати в предстоящите избори. Законите уреждащи правата на партиите, особено организацията и дейността на парламента трябва предварително да са приведени в съответствие с Конституцията преди да се мисли за кодекс. Същевременно е необходимо и тя съответно да бъде усъвършенствана. А не да се залагат в кодекса положения, които и противоречат. Сложена е „каруцата пред коня“!
Има искания от някои среди за конституционни промени. Придружени са със събиране на стотици хиляди подписи, което не е надлежно обсъдено. Обществените нагласи може би изискват и други решения. Без тези неща не може да се мисли за кодекс. Съставителите са прочели, но са забравили записаното в учебници правило „Sine kua non“ (без което не може). Иначе резултатът ще бъде плачевен. Точно както е в нашия случай.
Каква всъщност е дейността по изпълнение предизборното обещание на ГЕРБ за приемане на нов избирателен закон? Със завидно политическо умение е замислена, но е „непрофесионално“ осъществена така наречената „злоупотреба с правото“. Народната представителка Фидосова е член на висшия орган Изпълнителна комисия на ГЕРБ. Съпредседател е на парламентарната група на тази партия. Председател е на Правната комисия на Народното събрание. Председател е на Временната комисия за изработване парламентарния правилник . Председател е на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс. Вносител е на проекта за приемането му от парламента. Тя е един от докладчиците в парламентарната зала от името на правната комисия. Вносител и докладчик е на самостоятелно разглеждания доклад на Временната комисия и на негласуван от комисията проект за решение по него. Нейна добавка е „редакционната поправка(!)“ доклада да се приеме „за сведение“ (Поправката умело превръща комисията от непозволено „избрана за изработване кодекс“ - в законно допустима комисия за „проучване“). И накрая - автор е на редица инцидентно направени предложения от името на комисията, очевидно необсъждани и неприемани от нея, но оформяни и гласувани в залата като „редакционни поправки“.
А ето и последователността в изпълнението на предизборното партийно обещание! Съставя се „контактна група“. Тя подработва предложение за състав на комисия. Не за конституционно допустимото „проучване или анкета, а за изработване(!)“ на Изборен кодекс. Със срок само шест месеца. Парламентът приема решение. Комисията с консенсус съставя основните положения и структурата на проекта. Следва формиране работни групи за проекти на отделните му части. Ползват се специалисти, мнения на разни институции, провеждат се съвещания, кръгли маси, сътрудници на посолства. Всичко от името на органи на Народното събрание. Вероятно за сметка на неговия бюджет. За разходите няма съобщения на средствата за масова информация. Комисията обсъжда внимателно и задълбочено всичко. Не може да се отрече труда и полезността на събрания материал!
Но за окончателното обсъждане и приемане от комисията са и били поднесени отделните проекти от работните групи, сглобени под форма на работен проект за кодекс. Очевидно непрофесионално - механично и набързо. (Вероятно умишлено). И всичко е обсъдено. Но съгласие не е постигнато. Законопроект не е изготвен и приет от комисията. Умело обаче е предложен изход от положението. Обсъждането в комисията, становищата и предложенията на участващите членовете точно и безпристрастно са изложени в проект за Доклад на Временната комисия. Естествено бил е единодушно одобрен и подписан от всички. Но не е взето решение!
Докладът и кодекс са регистрирани, насрочени и приети на първо гласуване в един и същи ден в залата, но като отделни точки. Докладът е представен от Фидосова. Предложила и решение с нейна редакционна поправка да бъде приет „за сведение“. Кодексът не е внесен от името на комисията, а от „Фидосова и група депутати, в качеството им на народни представители, тъй като само те имат право на законодателна инициатива. Приет е „на второ гласуване“ след обсъждане в няколко заседания в няколко дни, заедно с други актове в бурни заседания, продължавали до късните часове. На края Фидосова е обсипана с цветя и признания за авторството на кодекса. Реализирала е партийното обещание. Обаче нейното участие не напомня на обикновено нормално изпълнение задължение на депутат, положил клетва. А по - скоро подсеща за познатите в гражданските закони фигура „подставено лице“ и „скрит пълномощник“, а в литературата като „сивия кардинал“.
Има още цяла поредица от важни проблеми, но неправилно решени с кодекса в нарушение на Конституцията, или при подценяване полезността, обществената необходимост и целесъобразност. За тях ще се говори допълнително.
В заключение. Президентът е задължен и трябва да наложи „вето“ и да върне кодекса за преразглеждане, но ИЗЦЯЛО, а не само за отделни проблеми. За да се създаде възможност за парламента: или да отхвърли кодекса, или поне да отложи във времето приемането му на първо гласуване. За да може Министерския съвет, а и други народния представители, освен Фидосова, да използват събрания от Временната комисия материал и да внесат и други изборни законопроекти, които да бъдат разгледани общо и бъде решен демократично и законосъобразно изборния проблем.
Дано междувременно президентът и премиерът да се опомнят и вразумят, да загърбят политическите страсти и да постигнат съгласие по изборните проблеми за задължителното спазване на Конституцията. Иначе всички сме обречени!
София 27.12.10 г.
