ДЕПУТАТИТЕ НЕ СЛУЖАТ НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА
Поместена във в-к „ЗЕМЯ“ на 07.07.2010 г.
Доверието в премиера Борисов и заместника му Цветанов и обществената им подкрепа са безпрецедентно високи. Но е парадоксално, че отношението към партиите, към Народното събрание и особено към народните представители остава извънредно ниско. Надигат се гласове за смяна на обществено политическия модел, за нова конституция и дори се внушава необходимост от някакви „по решителни действия“.
Наложеният през прехода обществено политически модел наистина се нуждае от промяна. Той е отвратителен и противоконституционен. Касае се до възможно най - „дивия капиталистически режим“, нямащ нищо общо с демокрация, с парламентаризъм, с пазарна икономика, с нормален обществен живот. Точно казано, няма нищо общо с правовата държава. Има корупция, бандитизъм, беззаконие и те изглеждат непобедими. Особено така е за повсеместната „битова“ престъпност.
Гражданите не получават, а и не търсят съответна законна защита и предпочита да се спасяват и да оцеляват поединично. Неотдавна полицията, подкрепяна активно от държащи се като политици отделни ръководители от съдебните среди, предприе активна борба с престъпността. Несъмнено тя е необходима и намира основателна подкрепа.
Но е тревожно, че тази борба и активност се съчетава със засилена политическа медийна подкрепа и вредна показност, с неуместни и понякога излишни груби полицейски действия. Явно целта не е промяна, а присвояване изцяло на народния суверенитет от управляващите партии.
Всички настояваме за промяна, но сме объркани и мислим хаотично откъде и с какво трябва да се започне. Това улеснява политическата върхушка да отклонява усилията ни за промяна в погрешна посока. Промяната трябва задължително да започне от Народното събрание. То приема законите и с това предопределя практическия обществен модел. Погрешно, а и невъзможно е сега да се мисли за нова подмяна на народните представители. ТЕ ТРЯБВА ДА СИ ОСТАНАТ, НО ДА БЪДАТ ЗАСТАВЕНИ ДА ПРОМЕНЯТ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ УСЛОВИЯ, ПРЕДРЕШАВАЩИ В ГРЕШНА ПОСОКА ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ.
ГЕРБ обеща промяна, с това спечели изборите, образува свое правителство и извършва реформи. Но върви в противоконституционна посока. Вместо да преустрои народното събрание, запазва статуквото; непрекъснато тръби за промяна, а върши всичко единствено само с цел в нарушение на конституционния принцип „РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ“ да обсеби изцяло властта и да държи в подчинение парламента. Промяната е сложна задача и въпрос на отделна тема. Посочвам само няколко проблеми, които налагат парламентарни промени, защото са решени скандално.
Най-напред - антикризисната мярка съкращаване на разходите. Правилно е да се съобразява значението и нуждата в различните държавни структури. Но при криза възнагражденията в Народното събрание са неоправдано високи, а и то е длъжно да дава пример. При него трябва да се приложи максималния процент относно разходите предназначени да осигуряват нормалната му служебна дейност. Разходите, предвиждани и практикувани за дейности и длъжности, изкуствено създадени за пропаганда, при конфликт на интереси са дори неконституционни и трябва да се премахнат изцяло, а не само процентно. Обяснявам го с примери.
Така нареченият председателски съвет е измислена структура - „пиар“, без каквато и да е необходимост, освен за партиен натиск, оправдание на излишните разходи и привилегиите.
Конституцията предвижда избиране на заместник -председатели, но не привилегировани. Нямат дори председателската „инициатива за свикване заседанието“. Очевидно единственото им предназначение е - САМО да председателстват заседанията при отсъствие на председателя от залата. Не като „съвет“, а поединично. Може да им се предвиди общо едно увеличение върху депутатска заплата, което да им се разпределя според заместванията. Някои въобще не се допускат до заместване, а за двама от тях има само един стол. „Президиума“ е измислица с правилника. За „украса“ и за примамка на зависими властници. Пространството за президиум в залата да се преустрои за единствен председателстващ.
Аналогично следва да се преосмислят и решат антикризисно и разходите за легитимните парламентарни комисии. Някои от тях надхвърлят конституционното право на „парламентарен контрол“ и са превърнати в структури за вмешателство в правата на другите власти. Участието в комисиите е част от редовната парламентарна дейност и за нея не се следват доплащания. А за „парламентарните групи“ трябва да се премахнат абсолютно всички разходи, привилегии и права без изключение. Групите не са органи на парламента по глава трета и чл. 79 от Конституцията, а само по глава четвърта и чл.99 - за участие при президента във връзка с правото и задължението му да предлага министър- председателя за избор. На практика са причина за абсолютно излишни разходи. Едва ли един два пъти през целия им мандат ще бъдат ангажирани с работа. Те са нелегитимен проводник в парламента - за недопустим политически натиск и изземване конституционните права на народните представители. Може да им се запази само традиционното „право на изказване от група“ и то само за началото на заседанието и само за ръководителя на групата. И без каквито и да било други права и привилегии.
ТАКА ПРЕДЛАГАНИТЕ АНТИКРИЗИСНИ МЕРКИ ЩЕ СПЕСТЯТ НА БЮДЖЕТА СТОТИЦИ МИЛИОНИ, СЪЩЕВРЕМЕННО ЩЕ РЕШАТ КОНСТИТУЦИОННИ ПРОБЛЕМИ ОТНОСНО НЕГАТИВНИЯ УПРАВЛЕНСКИ МОДЕЛ И ЩЕ ОТНЕМАТ НА НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СИ ГЛАСУВАТ В СВОЯ ПОЛЗА ПРИВИЛЕГИИ, ПРИ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ И НЕОДОБРЕНИЕ ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ. Председателят на Народното събрание е длъжен своевременно да направи съответни предложения за решаване на тези и други проблеми.
По нататък. Причините за негативния обществен модел не са в Конституцията. Тя се нуждае от подобрения. Но в съществуващата редакция предвижда необходимите за правова държава общочовешки ценности: „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост, търпимост, демокрация и разделение на властите“. Не е причина и липсата на качества в народните представители. Професионализмът им е очевиден. Проблемите са, че и конституционните ценности и професионализмът на народните представители се подменят чрез политически предпочитания и ангажименти, налагани с неадекватна организация на парламента, с приемане на неконституционни закони и решения и с други недопустими прояви.
Проблемите са резултат на това, че народните представители не се предлагат и избират от народа, както е по Конституцията, а от партиите, чрез наложен от тях неадекватен избирателен закон, който принуждава кандидатите, за да влязат в избирателните листи, предварително да поемат условия за задължително партийно подчинение.
Сегашната пряка партизанска намеса на партиите в държавните работи следва да се преустанови чрез незабавни промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в законите, отнасящи се до политическите партии, изборите и референдумите. Чувствам се длъжен да сигнализирам за притеснението, въпреки това да е отделна тема, че Временната парламентарна комисия за избирателен кодекс не подготвя нова конституционно избирателна система, а съхранение на статуквото.
Оригиналният първоначален текст на чл. 81 ал. 1 от Конституцията, според който „Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители“, бе незаконно променен от предишното обикновено Народно събрание, за да може да заседава в празна зала, като се спазва кворум само когато „открива заседанията и приема своите актове“.
Сегашното Народно събрание, вместо да отстрани нарушението като възстанови оригиналния конституционен текст, предпочита да заседава по същия начин и дори СКАНДАЛНО ДА ГЛАСУВА БЕЗ КВОРУМ В ЗАЛАТА, КАТО ГО ПРИКРИВА И НЕ ПОКАЗВА КОЛКО СА ПРИСЪСТВАЩИТЕ ДЕПУТАТИ ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ ГЛАСУВАНЕТО, А НЕПРАВИЛНО СЕ ПОЗОВАВА НА РЕГИСТРАЦИЯТА ОТ СУТРЕШНОТО ОТКРИВАНЕ НА ЗАСЕДАНИЕТО, ВЪПРЕКИ ВИДИМО ПРАЗНАТА ЗАЛА. И за капак на всичко, изписва на електронното табло, че „кворум“ е числото на половината от регистриралите се сутринта(!) - вместо конституционното 121. Притеснявам се да посоча конкретни решения, за да не подсетя някои от „международните партньори“ да предизвикат скандал.
Почти редовно видимо се гласува без кворум. Дори понякога се обявяват за валидни решения, подкрепени с по малко от 61 гласа. Малко е това да се окачестви за скандално. То е чудовищно. Позволявам си да твърдя, че за председател на комисията по правни въпроси трябва да се избира неангажиран партийно юрист със специалност конституционно и държавно право. А не политически пристрастен нотариус, дори той да притежава отлични професионални качества, какъвто е сегашния случай.
Впрочем грижа на прокуратурата е това, извършват ли тежко престъпление и подлежат на наказателна отговорност: председателстващият в парламентарната зала, докладчикът, както и дежурните секретари, подписващи протокола от заседанието при засвидетелстване в него, че има кворум, когато присъстващите депутати в залата са по - малко от 121.
А е притеснително, че и имащите право да сезират Конституционния съд почти не изпълняват правото и задължението да отнасят в този съд случаите на приети актове без кворум.
Електронната уредба трябва де се преустрои - за да не действа измамно. Задължително винаги да стои блокирана при абсолютна невъзможност да работи, докато председателстващият не задейства лично специален бутон „обявявам гласуване“. Само тогава народния представител да получи възможност да натисне само един от четири бутона „ЗА“, “ПРОТИВ“,“ ВЪЗДЪРЖАМ СЕ“, „НЕ ГЛАСУВАМ“. С това неговият пулт автоматично отново да блокира, системата да изчака определени секунди след последния гласувал и да обяви видим сигнал, председателят да прецени и преустанови гласуването лично, а не чрез покана към оператора. Автоматично с прекратяването таблото да покаже резултатите, които винаги да започват с „ПРИСЪСТВАТ...“,“ и да приключват с „НЕГЛАСУВАЛИ ...“. Автоматично да се запаметяват резултатите, включително отсъстващите, каквито са всички неползвали системата. Присъствието не може да е презумпция. То се регистрира.
В едно от заседанията няколко депутати заявиха,че имало „пробив“ в системата за гласуване. И поискаха проверка, дали не е умишлено предизвикана. Те допускат грешка. За пробив се говори в нормално устроена система. Тази в залата поражда основателно предположение, че е поръчана с възможности да допуска „манипулации на вота“. Това следва от факта, че системата не се командва пряко от пулта на председателя, а от оператор, които би могъл да изпълнява поръчки. Мисля си какво би произлязло, ако операторът бъде сложен на „детектора на лъжата“(!)
При предавания за гражданите, включително чрез ИНТЕРНЕТ, задължително да се показва непрекъснато и без промяна, на цял екран цялата зала с депутатите; на малко прозорче - таблото за гласуване, на друго - председателстващия и на трето - докладчика, съответно изказващия се. Това е гаранция за гражданския контрол. Операторът няма право на политика в залата и не трябва да има възможност избирателно да показва отделни депутати и части от залата.
Накрая. Нашите избранници депутатите не бива забравят, че са положили клетва в Конституцията. А не всеки в своята партия. И че са защитени с имунитет само докато не им приключи мандата.
София 07.07.2010 г.
