Календар Статии

« August 2025 »
Mon Tue Wed Thu Fri Sat Sun
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Избори. Политически модeл. Правова държава.

България е демократична република с парламентарно управление – правова държава с разделение на властите.

Държавата е правова само ако се покриват политическият модел, предвиден с нейната Конституция и този, прилаган на практика. Ако фактическият модел не е съобразен изцяло с Конституцията, държавата не е правова, независимо дали поотделно, или в хор твърдят обратното: политиците, вестниците, телевизиите и част от народа.

Политическият живот в България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Но този принцип изключва политическата „свободия“. Забранено е да се образуват партии на етническа, расова, или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. И нито една партия или идеология не може да се обявяват, или утвърждават за държавни. Партиите са предвидени да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите, а не да ги изместват в изборите и да заграбват правата им. Сравнени с другите граждански сдружения, партиите са привилегировани единствено да извършват политическа дейност. Но това не включва и правото да подменят конституционната власт.

Партиите грубо нарушават посочените изисквания и забрани. Обявяват за свои представители политическите групи и депутатите, избрани с тяхна подкрепа; разменят ролите си на управляващи и опозиция; превръщат Народното събрание в свой орган; владеят държавната власт и управление за съжаление предимно за тясно партийните си интереси. За общонародните и държавните работи мислят - ако им остане време, и доколкото това им изнася.

Постигат го чрез нарушения на Конституцията, която изрично предвижда, че депутатите представляват не само своите избиратели, а и целият народ, не са обвързани със задължителен мандат и действат въз основа Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждение. Въпреки това, те гласуват задължително по указания на групите си. Красноречив пример: подписали предложение за приемане решение относно спора „ин витро“, а гласували против предложението си (очевидно по указания на парламентарните си групи). Така дадоха повод на медиите да се нахвърлят върху цялото Народно събрание с непозволено груби квалификации.

Парламентарните групи не са партийни органи на Народното събрание. Предвидени са в глава „Президент“. И имат единственото право и предназначение да съдействат на Президента при проучвателния мандат да прави предложения за Министър-председател, когато трябва да се съставя правителство. Друго конституционно предназначение, права и привилегии, групите нямат. Присвояват си права като приемат нормативни актове, с които си гласуват такива права в противоречие на чл. 1 ал.2 и 3 чл.11, 67 и 99 от Конституцията.

Чрез тези нарушения, и главно чрез приетите от тях правила за организацията и дейността на Народното събрание, Закона за политическите партии и избирателния закон, те запазват властта само за така наречения „елит“ и практически отстраняват народа от властта, без да ги е грижа, че той е носител на суверенитета.

Неконституционният политически модел отнема правата на народа като единствен носител на суверенитета. Избирателят вижда, че „нищо не зависи от него“. И предпочита да не гласува. Всъщност „негласуването“ е гласуване против всички във властта. Затова „елитът“ сега подхвърля нова неконституционна идея – да се въведе със закон задължително гласуване.

Изтъкнатото е не за да се присъединяваме, а да се разграничим от заинтересованите политици и подкрепящите ги медии. Които преждевременно са предприели предизборна кампания, враждуват помежду си и всячески, по некоректни начини искат да катурнат властта, в най- неподходящия момент. Нелепост е, преждевременно и непрекъснато да се гадае: кои партии „ще влязат в парламента“, какви коалиции, обединения и разграничения са възможни, необходими и пр.

Тези „гадания“ се натрапват в общественото пространство, за да отклонят вниманието от умишленото бавене на измененията в Закона за избиране на народни представители. За какви избори предвиждания и предизборни ходове може да се говори, преди да знаем по какви правила политиците искат да ги избираме. И дали по тези правила ще сме съгласни да отидем пред изборните урни. Партиите нито са избиратели, нито са кандидати. А въпросът за финансирането на кандидатите не е партиен, а е изборен въпрос. Избиратели и кандидати са физически, а не юридически лица. Правото „политически плурализъм“ незаконно се ползва за наливане на пари от бюджета за „парламентарно представените партии“. И е добре измислена схема за корупция.

Всички трябва да сме наясно, че ако не се въведат правила за гласуване, гарантиращи изискванията по чл. 1 и 4 ал. 1, чл. 11, 67 и 99 от Конституцията, органите на властта и управлението не могат да функционират правилно и законно. И че, сегашният отвратителен политически модел не само няма да се промени, но все повече ще се влошава, каквито и нови хора да се настанят в парламентарната зала.

Затова трябва да се отхвърли и преустанови преждевременно предприетият вреден предизборен натиск върху Народното събрание и Правителството. За да се съсредоточи вниманието към предотвратяване опасностите от газовата криза и извършване необходимите промени в изборния закон. Същевременно трябва да ги призовем незабавно да обявят подготвяните изменения в избирателния закон, да не ги приемат в последния момент непосредствено пред изборите, а да ги предоставят предварително за публично обсъждане. Нека народът да изкаже мнението си. Защото той е носител на суверенитета и може да го упражнява само чрез гласуване при избори и референдуми.

София – декември 2008 год.

December 31 2008, Категория: Статии
Super User
За автора

Юрист

 

captcha

Powered by ChronoForms - ChronoEngine.com

Коментари:

Добави коментар:

Име*:

Обнови: Security code