НЕОБХОДИМИ ИЗМЕНЕНИЯ НА ИЗБОРНИТЕ ПРАВИЛА
1. За неотложна промяна трябва да се мисли и работи само относно избиране народни представители в Народното събрание. А не и за представителите в други органи, за които изборите не са предстоящи. Има различия в проблемите, а „няма време“ за цялостен закон.
2. По същите причини не трябва се разискват въпроси и предложения, които не могат да се решат без промяна на Конституцията. Задължително е за сега да не се говори и за промяна в Конституцията. Това не е възможно в края на мандата на Народното събрание. Тези неща могат да се разискват в предизборните програми след обявяване на изборите.
3. Най-меко казано, да се говори за изцяло нова Конституция е безумие и злоупотреба с правото на „свободно слово“. Против „основните начала“ и „основните права и задължения на гражданите“ по глави първа и втора на Конституцията възражения няма и те само ще бъдат прeповторени. В останалата част почти всичко би могло да се промени без нова конституция. И дори без Велико Народно събрание.
Никой от говорещите за нова Конституция не е обяснил и не може да посочи - какви конкретно нови текстове са необходими и не могат да се внесат в сегашната Конституция, та да се налага приемането на друга. Не е посочил положенията и текстовете в сегашната Конституция, които пречат да се промени сегашния модел. Нали се направи дори и промяна, даваща безумната възможност да се обсъждат законите в празна зала, да се приемат без кворум, и дори с „чужди карти“. За нова Конституция трябват поне две години. И най - трагичното е, че отново това ще наложи да се изживее „нов преход“.
4. Проектът за нов изборен закон (евентуално изменения) трябва, и е задължително да се изработи само и единствено според предвижданията на сега действащата българска Конституция, която в сега действащия закон не е спазена и тотално е нарушена. Неправилно гадаем как новите изборни правила ще се отразят на отделните партии и интереси. Конституцията се е погрижила и решила задължително каква е изборната система и необходимите конкретни отделни правила в нея. Макар да не е конституционно наименувана, Българската избирателна система се извежда от задължителните непреодолими разпоредби на членове 1,4,5 ал.1,2; чл.11,42,65; особено чл. 67 и 99 от КРБ. Спазването им съответства и на общонародните интереси.
5. Основно и неотменимо е правото на всички български граждани, навършили 18 години,които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода, да избират народни представители. Но може да се осъществява само като се изпълняват организационно-техническите изисквания за произвеждане на изборите.
6. Изискване за образователен ценз е недопустимо. Задължително е училищно обучение до 16 годишна възраст, а не притежаване на свидетелство за образование. Резултатът от такъв закон ще бъде осъждането на България от Европейския съд и плащане обезщетения на етнически малцинства в размери, значително надвишаващи „купуването на гласовете“ им. Гласуването е право, а не задължение. При това практически и фактически неявяването пред изборната урна е особен вид гласуване – отрицателно към всички кандидати. И най важното е, че правото да не се гласува е всъщност най - свободното и демократично право от избирателната система. Ако искам гласувам. Ако не искам - не гласувам. И никои но може нищо да ми направи. Не съм отговорен, също както не отговарям за кого съм гласувал. Разликата е само в това, че негласуването не е тайно, а е явно. Но точно то показва, че свободата да не се гласува според Конституцията е неотменимо право. Уважаеми властници. Не посягайте на това право. Ако искате да гласуваме, приемете съответния демократичен избирателен закон, а не задължително гласуване.
7. При изисквания, предвидени със закона, могат да бъдат избирани за народни представители навършилите 21 годишна възраст, които нямат чуждо гражданство, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. Това означава, че би могло да им се поставят някои условия – примерно: да преминат предварително едномесечни курсове за изучаване нашата Конституция, включително и за имащите висше образование. Като че ли това е задължително и за юристите.
8. Политическите партии съществуват поради конституционното изискване за „политически плурализъм“. Затова не може да бъдат закривани поради „неучастие“ в изборите“, „поредно неспечелване“, изисквания „да се доказват“ и пр. Голям брой партии съществуват поради това, че противно на Конституцията се гласуват субсидии за партиите. И тези партии се множат единствено за да ги получават. А „парламентарно представените“, заради интересите си пристъпват към недопустими ограничения. Да ограничаваш другите партии, за да запазваш правото на твоята партия да получава облаги си е чиста корупция.
9. Политическите партии по Конституция са разрешени и не може да бъдат ограничавани. Но не са субекти в изборите – (избиратели, или кандидати). Затова и не могат да подменят избирателите или кандидатите. Нито да ги поставят под своя зависимост. Те могат само да „съдействат“ за „формиране и изразяване на политическата воля“ на избирателя, но не и да я изземват. Нали той е насител на суверенитета. Не са въведени задължения на държавата да издържа и полага специални грижи и помощи за партиите, както е например за здравеопазването, образованието, майчинството и др.
10. Конституцията е обявила само гражданите за: избиратели, кандидати и народни представители. А не и политическите партии. Затова ражданите могат и трябва сами да издигат кандидатурите си, а партиите само да подкрепят предпочитан от тях кандидат.
11. Кандидатстването в изборите трябва да е само по еднолични листи. Груповите листи нарушават правото на избирателите, тъй като ги принуждават: или да гласуват и за лица, които не одобряват; или да не гласуват. Правото остава нарушено, дори и при възможност за пренареждане на листата. Така е, тъй като и пренаредената листа важи изцяло за всички посочени в нея. И изпраща в парламента и нежеланите от избирателя кандидати. Цялостното пренареждане на листата е невъзможно. Как ще пренаредите десетки кандидати и колко време трябва да престоиш в закритото помещение. Частичното пренареждане прави избора явен и дава възможност за „купуване на гласове“
12. На груповите листи съответстват многомандатните избирателни райони и затова и те имат същите недостатъци и са конституционно недопустими. Такива листи и райони са главната бариера, преграждаща правото и възможността на гражданското общество, чрез изборите да контролира властващите. Отдалечава народния представител от неговите избиратели, и от територията, на която е избран.
13. Необходимо е със закон да се определят постоянни 120 избирателни райони с приблизително еднакъв брой избиратели. Във всеки район да се избират само по двама народни представители – един измежду листите, подкрепяни от политически партии, и един от граждански листи. Това дава възможност избирателят сам да определи дали предпочита властта да бъде подчертано партийно – политическа, или обратно - преобладаващо гражданска („независима“ от партии). То отчита и немаловажното обстоятелство, че гражданите, които не желаят да се ангажират партийно, са много повече по численост.
13. Всеки кандидат, при обявяване на изборите, сам лично да издига кандидатурата си писмено - в Централната избирателна комисия. Но само за един избирателен район, като обявява дали е подкрепен от партия, или разчита на гражданска подкрепа. За партийната подкрепа да се представя документ от съответното централно ръководство на партията. Тази регистрация в ЦИК го прави кандидат и важи до регистрацията в РИК на съответния избирателен район. Регистрацията в ЦИК дава възможност на кандидата, чрез предизборни събрания с избирателите да получи определена писмена подкрепа за регистрация в РИК. Подкрепата трябва да се дава лично на кандидата, публично на събранието, с еднолични декларации по образец, заверявани на място нотариално. Това ще ограничи „купуването на гласове“. Без такава подкрепа правата на кандидата отпадат при изтичане срока за регистрация в районната избирателна комисия.
14. Подкрепа за регистрацията в районната комисия да дават само избиратели от избирателния списък за съответния район. Подкрепата от избиратели за партийно подкрепен кандидат да се дава само от редовни членове на структури на съответната партия в същия избирателен район. Подкрепа за кандидат от гражданска листа дават само избиратели от същия район, нечленуващи и нечленували най - малко два месеца преди обявяване на изборите в партия, която подкрепя кандидат в които и да е район. Партия може да подкрепя само един кандидат в района. Избирателят да може да подкрепя само един кандидат в страната. Подкрепа при нарушение да е невалидна. Тези правила обозначават избирателния район на народния представител, неговите избиратели, чиито нужди и интереси трябва добре да познава.
15. Един от избирателните райони ( № 120) да се предназначи за избиратели по избирателния списък за живеещите и пребиваващите извън страната. Останалите 119 избирателни района да са за гласуване от избирателите по списъците за страната. Районната избирателна комисия за район № 120 да има седалище в София. И за него да се образува по една секционна избирателна комисия със седалище във всеки от другите 119 района за гласуване от избирателите по списъка от избирателен район 120 намиращи се в изборния ден в страната.
16. Във всяка община в страната да се назначи звено „изборна администрация“, подчинено на общинския кмет, преминаващо автоматически в подчинение на районната и централната избирателна комисия от деня на обнародване указа за обявяване на изборите.
17. Избирателните списъци да се съставят по общини, първоначално въз основа на молба – декларация от всеки избирател, да се уточняват със съответната служба за регистрация на населението, и да се актуализират непрекъснато.
18. Изборите да се осъществяват чрез електронно устройство, върху което избирателят чрез бутони да определя кандидата, за когото гласува. Устройството незабавно да отчита и съобщава в районната и централната избирателна комисия данни относно избирателната активност, а при приключване изборния ден - всички останали необходими данни по провеждането и резултатите от изборите.
19. Партиите и кандидатите да не се субсидират пряко и косвено, по какъвто и да било начин, от когото и да било, когато и да било по повод избори. Всички, включително държавата, да могат да правят дарения и всякакви преводи и вноски в специално учреден със закона „ФОНД ИЗБОРИ“ към Централната избирателна комисия
20. Субсидия от Изборния фонд да се отпуска в поискан размер, не по - висок от таван, определен еднакъв по размера за всеки кандидат в страната. Основание за субсидията да е писмена декларация от кандидата с твърдение, че е затруднен да финансира кандидатурата си. Истинността на твърдението да се преценява от избирателя , когато избира своя кандидат (алтернатива да важи за валидността).
21. Субсидията да се отпуска авансово, частично за разходи по провеждане срещи на събрания с избирателите за писмена подкрепа на регистрацията в избирателния район. А останалата част да е за разходите по изборната борба след регистрацията в районната комисия. Кандидатът да възстановява получените суми, ако не получи писмена подкрепа от предвиденото число избиратели за регистрацията, или предвидения минималния брой гласували за кандидатурата. (алтернатива – отпуска се след регистрация в районната комисия).
22. Предлаганото финансиране е най - уместно при еднолични листи и 120 двумандатни избирателни райони за по един народен представител измежду партийните и един измежду гражданските листи.
23. Не е добре да се предвижда забрана за народните представители от текущия мандат да се избират за следващото Народно събрание.
Уместно и разумно е да се предвиди, че ако кандидатстват са длъжни да го направят в района,в който са били избрани в текущия мандат.
София – 2008 год.
