ИЗБОРНИ ЛИСТИ И МАНДАТИ
В Конституцията на Република България не е наименувана избирателната система по която трябва да изпращаме народните представители в парламента, за да ни представляват. Това не означава че при приемане на Закона за изборите, Народното събрание може свободно да си определи избирателната система. Избирателната система не зависи от това как е наименувана. А от основните начала, предвидени за изграждането на обществено политическия модел, от неотменимите права на гражданите и характера на органите на властта и управлението.
При пропорционалната система в парламента влизат представители на политическите партии, а при мажоритарната представители на народа. В нашата Конституция изрично е казано че партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите без да могат: да се обявяват или утвърждават за държавни (чл.11), както и, че никой „не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“ (чл.1 ал.3); а също и, че избиратели са гражданите (чл.42). От тези разпоредби несъмнено следва, че българският избирателен закон задължително трябва да е съставен и приет по смесена система с преобладаващо мажоритарни изисквания.
Важно за изборите е: колко и какви да бъдат избирателните райони – дали едномандатни, или многомандатни, и какви да бъдат листите – еднолични или групови. Сегашният закон предвижда 31 многомандатни райони и съответно групови партийни листи, с много кандидати, подредени по предпочитание от партиите. Подготвяните законодателни промени предвиждат тези листи и райони да се запазят, което не съответства на Конституцията, но гарантира тясно партийните интереси на “елита“.
По начало районите би следвало да са 240 - колкото е броят на народните представители. И да се класира само по един кандидат. При този вариант всички негласували за избрания кандидат остават непредставени в народното събрание. Което води до двупартийно представителство. Този вариант не отчита и обстоятелството, че значителна част от обществото изобщо е против партиите.
Най - разумно е избирателните райони да бъдат 120 и във всеки от тях да се избират двама от кандидатите. Един от пропорционалната и един от мажоритарната част. Да не се допуска в мажоритарната част да кандидатстват лица, членуващи в политически партии, включително и примерно: шест месеца преди обявяване на изборите. Съответно за парламентарните групи в пропорционалната част да не се предвижда минимален праг, както и преминаването в други групи. В мажоритарната част избраните да формират не повече от четири групи, и нито една от тях да не бъде с повече от 51 участници. Коалиции, както предизборни така и парламентарни да не се разрешават официално. Официално управляваща ще се счита парламентарната група, успяла да състави правителство, включително между всички избрани за народни представители и естествено - и „външни лица“.
Конституцията не предвижда задължително съотношението между пропорционалната и мажоритарната част на смесената избирателна система. Това дава възможност да се съобразява развитието на обществените нужди и нагласи. Понастоящем обществеността е разделена на две групи относно оценката на политическите партии. Тя е подчертано отрицателна. Но в бъдеще е възможно партиите и съответно отношението към тях да се променят. Тази динамика най - добре ще бъде отчитана при 120 избирателни района. От една страна ще се състезават положителната и отрицателната оценка на партиите. А от друга - ще се състезават помежду си пропорционалните и мажоритарните кандидати, съответно в своите части.
София – декември 2008 год.
