ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ПАРЛАМЕНТА
Народът е изгубил доверие в сменяващите се във властта едни и същи партии и отказва да гласува. ОТПРАВЯТ СЕ ЗАКАНИ „ЩЕ ИЗМЕТЕМ СЪС СИЛА“ Народното събрание. Виновни ли са депутатите? Несъмнено немалка част имат вина. Целенасочено са причинили, подклаждат и поддържат нарушената духовност и държавност според правилото: „риба се лови в мътна вода“. По - голямата част обаче са достойни и почтени хора, но са притиснати с внушения за дълг към партии и идеологии. Както и С ЛОШО ОРГАНИЗИРАНА ПРАКТИКА И ПРАВИЛА. НИЕ ВЕРОЯТНО ИМАМЕ НАЙ - ЛОШО ОРГАНИЗИРАНИЯ ПАРЛАМЕНТ. По точно: противоконституционни ред и структура. Неотдавна беше изменен Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Слушахме все досадни и несъстоятелни доводи, целящи да се прикрие стремежа за работа без кворум и запазване гласуването с чужди карти. Прикриван с преди извършената промяна на член 81 от Конституцията. Наложително е електронната система да бъде пригодена да изключва гласуването от други лица. Това обаче не се хареса на председателя, тъй като били необходими средства. А „нане Вуте“ пита от улицата „дали е по - скъпо от мерцедесите, с които идат да да ми гледат хала и да ме баламосват“.
Необходима е изцяло нова електронна уредба, която да изключва всякакви възможности за гласуване с чужди карти, да дава: гласувалите „ за“ „против“ „въздържали се“, както И НЕГЛАСУВАЛИТЕ. Също да показва непрекъснато броя на депутатите в залата и при приближаване критичния минимум от от 121 да предупреждава писмено от таблото и със звуков сигнал и глас „кворума е застрашен“. При нарушаването му да обявява „липсва кворум“ и да блокира системата. Никакви заплахи с глоби, събиране на картите от дежурните секретари избрани по партийни квоти, както и други подобни не решават въпроса и крият целта - запазване досегашния „ред“. Не може да се твърди, че кворум не бил необходим за разискванията в залата. ПАРЛАМЕНТАРНАТА СИСТЕМА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗИСКВА КВОРУМ ЗА ВСИЧКО и изменението в чл. 81 от Конституцията Е НЕЗАКОННО. То засяга формата на държавното устройство и не е в кръга на компетенциите, предоставени на обикновено Народно събрание. Затова трябва незабавно да се възстанови алинея първа в член 81 в редакцията приета от ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, която гласеше „Народното събрание може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината от народните представители“.
Предлаганата нова електронна система следва да се въведе, дори и при сегашната разпоредба на член 81 на Конституцията. Тогава, макар че депутатите ще продължават да „разискват“ в празна зала, поне няма да могат да гласуват без кворум и с чужди карти, тъй като преди гласуването системата проверява кворума и ще отказва да работи.
За средства да не се говори. За най - важния държавен орган, заместващ народа в правото му да създава закони, въпрос за пари не може да се поставя. А депутатите да не прилагат дадените им привилегии и лични удобства преди да набавят необходимото за работа в залата. За бързината е достатъчно да се премахнат условията за губене на време. Например - да има контролиран от председателя микрофон за всеки народен представител и той сам свободно да преценява дали да говори от трибуната, или от място. Особено при реплика,процедура и други, които не налагат непрекъснати разходки по залата. Народът няма да се примири с „празната зала и чуждите карти“, няма да го приеме за нормално и ще отмъсти. Струва ми се, че няма да чака дълго.
Но да бъдем и справедливи. Основателно се избягва парламентарната зала. Много трудно и дори е невъзможно да се търпи и работи при възприетия ред, организация, стил и методи. Всичко сега се решава от ГРУПИ И КОМИСИИ, а не от депутатите в залата. ТЕ СА ОБЪРНАТИ ВЪВ ФИГУРАНТИ - ЧЕСТО ГЛАСУВАТ МЕХАНИЧНО, СЪОБРАЗНО КАЗАНОТО ИМ „ОДОБРЕНО ОТ КОМИСИЯ“. Разискванията са откъснати от гласуването. Днес едни говорят в празна зала. Утре други, които не са били там гласуват. Безобразие е в друг ден и час да се гласува приемано в предишни заседания.
Седмично има три заседания по пет часа. Следователно депутатите са длъжни да престояват в залата седмично само 15 часа. А като се вземат предвид почивките и че в заседанията са длъжни да присъстват не всички, а само половината от общия им брой, излиза, че със задължително пребиваване в залата те са ангажирани за не повече от 10 часа дори и при продължения. Конституцията им предоставя достатъчно - и права и свобода. Могат в залата да говорят и гласуват според своята съвест и убеждения, както сами преценят. Могат дори да не гласуват. Длъжни са само да внимават в залата да има „кворум“. Какво повече искат, та ни принуждават да гледаме празната зала и нахалството им да не обръщат внимание и да не се съобразяват с протестите. Много им било тежко! Да извиняват, но основателно непрекъснато им се отправят закани. Заседанията им са тежки, скучни и формални. Сами са си виновни. Нали те създават своя правилник с неговите условия, които им пречат да упражняват правата си. И ДОРИ СА ОСТАВИЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ВЪРХУШКА ДА ГИ УПОТРЕБЯВА КАКТО СИ ИСКА.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е така нагласен, че народният представител е изместен от парламентарните групи и от комисиите, и той практически само оформя техните решения. Комисиите са помощни експертни органи и не те, а НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЗАЛАТА Е ОСНОВНО ЛИЦЕ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА РЕПУБЛИКА. ТОЙ Е ИЗБРАН ДА ПРЕЦЕНЯВА И ГЛАСУВА. А не за да бъде изместван от комисии и групи.
Парламентарните групи по начало са предназначени да предлагат правителството и да му дават или отказват подкрепа. А НЕ ДА КОНТРОЛИРАТ НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ И ДА МУ ПРЕЧАТ ДА СЕ ИЗКАЗВА И ДА ГЛАСУВА ПО СЪВЕСТ И УБЕЖДЕНИЕ [член 67 от Конституцията]. Всеки народен представител има право да се изкаже по разглеждан КОНКРЕТЕН ТЕКСТ. И това не може да му бъде отказвано под предлог, че времето за парламентарната му група е свършено. Ограничения с оглед групите и числеността им, вмъкнати в правилника, противоречат на Конституцията.
Само повторно изказване по същия разглеждан текст трябва да не се допуска. Другото е злоупотреба с конституционно право. Възражението, че ако всеки взема думата заседанията ще са безкрайни, е несъстоятелно. Най- малко две трети от парламентарното време се губи за излишни и досадни формалности, несъобразени с бързината и ефективността.
Съобщения, предложения, проекти, материали на вносители, комисии и други, предварително трябва да се предоставят на народния представител върху хартиен или електронен носител. В ЗАСЕДАНИЕТО ТРЯБВА ДА СЕ ОТБЕЛЯЗВА ТОВА ЗА ПРОТОКОЛА И БЕЗ ОТНОВО ДА СЕ ЧЕТАТ МАТЕРИАЛИТЕ, ДА ЗАПОЧВАТ НАПРАВО РАЗИСКВАНИЯТА. Ще се пести време, губено за повторно възпроизвеждане на вече съобщеното. Чисто ритуалните подробности са досадна причина депутатите да четат вестници, да разговарят, или да напускат залата.
Някой изказвания и спорове се дължат на правна, или друга неосведоменост. И за предотвратяването, или намалението им може преди разискването по конкретен текст да се дава време за „въпроси и отговори“.
НЕЗАКОННО Е ВЪВЕДЕН „КВОТЕН ПРИНЦИП“, който руши парламентарното единство, държавността, и създава противоконституционни предимства на политическите партии, ползвани от тях за тясно партийни цели, непрекъснато задълбочаващи разединението. Заместниците на председателя трябва да се избират с оглед умението да ръководят заседанията според КОНСТИТУЦИЯТА И ПРАВИЛНИКА. А не по партийната им преданост. Членовете и ръководителите на комисиите да се определят не по партийни квоти и изисквания, а по специалности и знания. ИНАЧЕ СЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВА С ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ИМ ДА БЪДАТ ЕКСПЕРТНИ СЪВЕЩАТЕЛНИ НЕПАРТИЙНИ ОРГАНИ.
Комисиите бавят и затрудняват разглеждането на проектите в парламентарната зала. Срокът, определен с правилника за доклада, може да се намалява от председателя, но трябва да се удължава само с решение в залата. Ако КОМИСИЯТА НЕ СПАЗИ СРОКА, ПРОЕКТЪТ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА И БЕЗ ДА Е ПРЕДСТАВЕН ДОКЛАД, а членовете на комисията могат да вземат отношение в залата с правото си на изказване. Другото е формалност и повод за умишлено отлагане някои проекти.
ВСИЧКИ ПРОЕКТИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва се включват в дневния ред според регистрацията им, и пререждане да става само с решение в залата. И то - по изключение за спешни случаи.
Парламентарният контрол според Конституцията може да се извършва самостоятелно от комисиите. Разумно е в залата да се упражнява парламентарен контрол само по изключение - за случаи със значим интерес. И то задължително при предвидения кворум. И не в последния работен ден, а в четвъртък. А за да не се превръща събранието в телевизионен театър, при което депутатите веднага стават актьори, изпълняващи партийните си роли, трябва да се изостави задължителното предаване по националната телевизия. Тя по своя преценка да може да върши това, включително и за заседания на комисиите . Но не и за тези на групите, тъй като заседанията им са партийна, а не парламентарна дейност.
Още неща има да се кажат за парламента, ръководството му и за народните представители. Но и това е предостатъчно за отговорността и необходимостта да приведат правилника, дейността си и законите в съответствие с Конституцията. Само така - в следващите мажоритарни избори ще убедят отново избирателите да ги върнат в парламента. Но освен за себе си, ще трябва да се погрижат и за народа, духовността и държавността. Както и да се държат достойно. А не като лакеи пред управниците от другите държави.
София – декември 2007 год.
