Народно събрание
(силата е в разединението)
Не се притеснявайте от заглавието. На мястото си е свещеният девиз „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“, поставен от дедите ни на сградата на Народното събрание. Но от години е забравен – стои, но не се прилага. Народните представители, макар и неписано, са издигнали нов лозунг - „силата е в разединението“. Прилагат го упорито. Вместо внимателно и разумно да обсъждат и гласуват необходимите актове, непрекъснато и дори без повод огласят залата, а чрез телевизиите и вестниците - със станалите ни досадни крясъци: тоталитаризъм, ченгета, комунизъм, капитализъм, фашизъм и какво ли не още. Упорито и целенасочено в обществото се подклажда, поддържа и задълбочава разделението. И резултатът е налице – всички непрекъснато враждуваме, не се захващаме с оправяне на обществения модел за създаване условия народа да се погрижи за съдбата си.
Политическо противопоставяне с тежки последици е имало винаги. И то все с променливи успехи и с насилия. При Първата световна война монархията и така наречените десни ни прикачват към едната от враждуващите страни, следва погром – юнкерите срещу войниците при Владая, народовластието на БЗНС и съд за министрите въвлекли ни във войната. После преврат на десните и убийството на Стамболийски, военно смазване на левите с кръвопролития и обратно - нов техен отговор с кървав атентат в Храма „Свети Крал“ с много жертви, последвани отново от дясно настъпление с нови и още по тежки жертви. Идва Законът за защита на държавата, забраната на някои, а после и на всички партии с военен преврат. По натам - фашистки изстъпления срещу евреи и комунисти. Обявена е Втора световна война – монархията и дясното управление ликуват и с наздравици присъединяват България към хитлерова Германия като „ни в клин ни в ръкав“ обявяват война на Англия и САЩ, чийто въздушни сили не след дълго сринаха София. Демократичните народи образуват съюз срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници. Българските нелегални демократични партии се присъединяват с четническо движение, прераснало в „Народно освободителна въстаническа армия“. Тя насилствено сваля прогерманската власт у нас, влиза във войната на страната на демократичните народи, но също прилага тежки репресивни мерки срещу привържениците на свалената власт в отговор на също такива действия от тяхна страна преди това. Следват годините на „комунистическа власт“, после края на „студената война“, при който „върхушката“ на бившата Комунистическа партия подхвърли на произвола властта. И от среди от тази върхушка, от възстановилите се бивши партии, съществували от времето на монархията, и от тези на новосъздадените партии от всички цветове без изключение се пръкна нова, уж демократична класа на прехода - със свой така наречен „елит“ и своя корумпирала се вече върхушка. Прие се нова Конституция с модел „ПРАВОВА РЕПУБЛИКА С ПАРЛАМЕНТАРНО УПРАВЛЕНИЕ“ - ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА С РАЗДЕЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТЕ, в която ЦЯЛАТА ВЛАСТ ПРОИЗТИЧА ОТ НАРОДА И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ОТ НЕГО НЕПОСРЕДСТВЕНО И ЧРЕЗ СЪОТВЕТНИ ОРГАНИ. Последното не се разбира правилно и се практикува като „свободия“. Всъщност то означава само едно – действа се само чрез избори и референдуми. Недопустимо е всеки да иска и да върши каквото му хрумне. Трябва да свикнем с това, че щом има държава, винаги има „ограничения“. Но естествено - трябва да бъдат допустими, и разумни.
Конституцията има някои недостатъци, които обаче са лесно поправими. Моделът, приет с нея е възможно най – добър при сравняването му с другите европейски държави. Причината за сегашното плачевно състояние на „духовността и държавността“ не е в Конституцията. А в отделните закони – главно тези за изборите и политическите партии и особено в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Затова е безумие да се говори и мисли за Велико Народно събрание. А още по - малко за нова Конституция.
Новата политическа класа не приложи Конституцията правилно, по предвидения с нея модел и замени разумното правило „съединението прави силата, с бруталното: „силата е в разделението“. Възстанови старите нескончаеми и грозни политически борби. Създаде на практика възможно най „див“ корумпиран модел, с който разруши икономиката, здравеопазването, образованието и хвърли в криза обществото и държавата.
Причината за кризата е разделението на обществото. И това разделение се създаде, подклажда и поддържа умишлено от така наречения „елит“, съставен от всички партийни цветове без изключение, с оглед лични и тясно партийни интереси. Несъмнено елита има отделни почтени хора. Но са притиснати с недемократичните противоконституционни закони. И с разни несъстоятелни, неизпълнени, понякога и неизпълними обещания.
Възможността да се практикува незаконния политически модел се крие именно в разединението. И най - страшното е че то се причинява и подклажда на основата на отмъщението, което ескалира. Нещо повече от престъпление е в оставащите само няколко месеца до новите редовни избори, да се подклаждат протести в почти всички обществени части. И това да се одобрява от медиите. И да се насочва към насилия. Какво означават тези упреци към гражданското общество, че не вземало пример от събитията в една съседна държава, която дни наред е в пламъци, разрушения и насилия. Публична тайна е, че всичко това не е случайно и се режисира доста умело. Щом искат да го осъществят „с цената на всичко“ те са за презрение – независимо дали го правят управляващите, парламентарната опозиция, или други явно нетърпеливи кандидати да получат властта.
Трябва всички да осъзнаем и да сме наясно, че цялата тази действителност се развива на основата неправилното тълкуване и незаконно прилагане на членове 1, 4, 5 ал.1, чл. 11, 67 и 99 от Конституцията. Тя предвижда и разрешава да има партии, които да „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“. И нищо повече. Партиите имат право да придружат избрания народен (а не партиен) представител до входа на Народното събрание. Затова той е задължен да представлява „целия народ„ и да действа „въз основа на конституцията и законите в съответствие с своята съвест и убеждения. Но, не по задължителен мандат. А говорим и слушаме по телевизиите че „партиите са фундамента на държавата“, без тях всичко и всички ще загинем, трябвало да ги субсидираме от бюджета (за да купуват гласове), че постоянните парламентарни групи били едва ли не „учрежденски партийни групи“ и какво ли не още. Парламентарните групи имат едно единствено предназначение и предимство по отношение всички други народни представители - да подпомагат президента в „проучвателния мандат“ при предлагане на Народното събрание кое лице да предложи за Министър – председател.
Учудващо е опасното, неспирното, безотговорното, политическо противопоставяне, с което сами се навираме в бездънната разруха. Без да се съобразяваме, че още с началните редове Конституцията предупредително ни напомня че „ТЪРПЕНИЕТО Е ОБЩОЧОВЕШКА ЦЕННОСТ“.
„Мили хора“. Да спрем да се самоунищожаваме и да обявяваме цялото Народно събрание за „задници“, „крадци“, „нищожества“. Да не призоваваме добре манипулираните, затруднени от реалностите хора, в тази сложна вътрешна и външна обстановка да принуждават народните представители да се спасяват с бягство от нас, когато имат толкова много задачи.
Единственото, което сега, в този отговорен момент, е всички да искаме и настояваме за изготвяне и приемане избирателни правила, съобразени с членове 1,4,5 ал.1 и 2, чл.11, 42 и особено 67 и 99 от КРБ. Така ще се убедим и съгласим, че трябва да гласуваме (без да бъдем задължавани).
София – 2008 год.
