ЗА НОВ ЗАКОН
ЗА ИЗБИРАНЕ НА НАРОДНИ ПРЕДСТВИТЕЛИ
Изборите са пред вратата на Народното събрание. Все едно дали ще бъдат предсрочни или редовни. Но са предстоящи. Обсъждат се на различни нива едни или други изборни системи.
Обществената нагласа е, че сега практикуваният обществено политически модел се нуждае от решителна промяна. Несъмнено е и това, че действащият изборен закон не може да осигури промяна в модела. Политическите играчи целенасочено отклоняват общественото внимание от необходимостта за нова изборна система. И внушават, че всичко зависи не от закона, а от подмяна на народните представители. Разбира се с лозунга - „дайте ни властта и ние ще уредим всичко – другите са продажни“.
Ние сме длъжни обаче да не забравяме, че през целия така наречен преход, всички, които се подменяха във властта, ни подлъгваха с все неизпълнени обещания от този род. Да не се връщаме много назад във времето – достатъчно е само да припомним как за 800 дни почтеността щеше да завладее обществото. Или как партия със социални обещания и леви избиратели зае дясното пространство. Подхвърлят се и някой уж „демократични“ промени в действащия закон – избирателите да получат разрешение (!) да пренареждат кандидатите в листите.
Духовността и държавността не само са нарушени. Те са тотално и за дълго ликвидирани. Изходът е, чрез нов изборен закон в основния държавен орган - Народното събрание да се въведе конституционен ред, който да не дава възможност да се вършат безобразия, като се заседава в празна зала и с чужди карти да се приемат актове в интерес на тясно партийни, лични и чужди, а не общонародни интереси. За народен представител трябва де се избере само онзи, който писмено гарантира, че ще действа само въз основа Конституцията, законите, своята съвест и убеждения. А не по каквито и да било други поръчки.
Народното събрание трябва да престане да бъде арена за непрестанни партийни безпринципни борби за власт и неспирна предизборна говорилня. То трябва да подсигури обединение в дейността си и от там – в обществото. Основата за обединение и за спасението на страната е спазването на Българската Конституция.
Какви изисквания на Конституцията, са нарушени от сега практикувания политически модел. На първо място България е република с парламентарно управление, в която цялата власт произтича от народа. От това следва че изборният закон трябва да гарантира на народа възможността той по своя свободна преценка да определи кои хора да изпрати в Народното събрание - за да приемат законите, по които ще бъдем управлявани от правителството и защитавани от съдебните власти.
Целенасочено ни внушават и плашат, че имало неграмотни, разни етнически общности, бизнесмени, мутри, изборни туристи, лоши „леви“ или „десни“, и какви ли не. Това са внушения, целящи да лишат политическия противник от право на глас. Ако законът е добър, негативите ще бъдат минимални. И без особено значение.
Всеки български гражданин, навършил 18 години, който не е поставен под запрещение или не изтърпява наказание лишаване от свобода - има право да гласува. Касае се до основно демократично конституционно право, което изобщо не трябва и не може да се оспорва. Това право не е обвързано с никакви други задължения за гражданите. Освен задължението да се съобразяват и да спазват организационно техническите изисквания, необходими да гарантират правото на избор на най - подходящия кандидат. Ако народът избере неподходящи хора, той ще си носи и отговорността. Не случайно е казано: „всеки народ си заслужава управлението“
Сега действащата изборна система нарушава правото на гражданина да избира своите народни представители. Избирателят е лишен от възможността да избира когото той иска и остава с убеждението че неговият глас е без значение. Предлагат му се партийни листи, и за него не остава друго, освен или да гласува за някоя от тези листи, или да не гласува. Не му се дава възможност да издига и да избира най - подходящия от кандидатите. Това е една от главните причини за ниската изборна активност.
Новата изборна система трябва да отстрани това, че партиите ни задължават да гласуваме в райони с много мандати, и за групови листи със определени от тях кандидати. Партиите са допустими. Но е необходимо, при равни с тях условия - да се даде възможност за издигане кандидати и от граждански комитети.
Страната трябва да се разпредели на 120 постоянни двумандатни избирателни райони, в които всяка партия и всеки граждански комитет да могат да издигат само по един кандидат и избирателят да има правото да гласува едновременно за един от партийните кандидати и за един от кандидатите на някои от гражданските комитети или по своя преценка само за един от тях. По този начин народът ще осъществи конституционното си право свободно да решава кой ще приема законите по които ще бъде управляван - партиите или гражданското общество или едновременно от тях в някакво съотношение.
Конституционното изискване политическият живот да се основава върху политическия плурализъм не означава че партиите могат да узурпират властта. Такова разбиране е злоупотреба с правото, тъй като Конституцията (чл.11 ал.2), изрично забранява на която и да било партия, или идеология да се обявява или утвърждава като държавна.
В тази връзка стои и въпросът за парламентарните групи. Партиите внушават, че народните представители са задължени да се съобразяват и са обвързани с техните тясно партийни интереси и решения. Според внушението, иначе се „нарушава вотът на избирателя“. И на тази основа партиите изискват от кандидатите, понякога дори и писмено обещание за задължително подчинение на парламентарните групи. Резултатът от това внушение е, че партиите, понякога единично, а по - често чрез коалиции, посредством парламентарните групи, узурпират властта и налагат с предимство свои все „предизборни“, а не общонародни интереси. Вероятно се практикува и корупция.
Наложеният диктат на парламентарните групи е злоупотреба с правото. Диктуват се от тях на само евентуалните решения. Но се ограничават и правата на народните представители чрез „квотни“ изисквания за участие в разискванията, в съставите на комисиите и в много други отношения. Постоянните парламентарни групи според чл. 99 от Конституцията имат само едно единствено предназначение и предимство – да посочват министър председателя.
Разумно е на парламентарните групи се признае и утвърденото в парламентарната практика за ръководителите им един път на заседание през деня да вземат извънредно думата - за изявления по избрана от тях тема. Във всяко друго отношение народните представители от парламентарните групи имат равни права с всички други и трябва да се съобразяват с общия ред. Парламентарните групи дори не са посочени в глава трета от Конституцията като помощни органи на народното събрание. Това налага в изборния закон да се припомнят правата и задълженията, които Конституцията предвижда и които избирателят е в правото си да изисква със своя глас и да го поставя като условие за да гласува.
Казаното разбира се важи само относно постоянните парламентарни групи, избрани по партийни листи. Конституцията в много отношения предвижда и дори изисква временни групи, които народните представители могат свободно да формират за предлагане и защита на различни парламентарни цели. Тези групи обаче, каквато е и досегашната практика са неформални, не избират ръководства, не се регистрират и се ръководят от общия ред без предимства.
Изцяло погрешно е разрешен и въпросът с финансирането, както по отношение на партиите, така и на изборите. Финансирането на партиите не е предмет на изборния закон, но финансирането на изборите трябва задължително да се промени. Не е най - главното това, че се „купуват гласове“ с дребни суми и дребни подаръци. Много по - опасно и вредно е финансирането на партиите от едрия и сенчестия бизнес, както от външни сили, а също и провеждането на предизборната кампания с несметни средства, поставящи в неравностойно положение и избирателите, и кандидатите, и изменящи смисъла и предназначението на предизборните борби и програмите. На практика особено откритите събрания и митингите са превърнати от предизборни места за разисквания и оценки на кандидатите и програмите им в забавни шоу програми, които привличат онази част от населението, което поради ниската си възраст няма право да гласува и има съвсем други интереси, а не и грижата за избор на управленските държавни състави. Финансирането и провеждането на предизборните усилия трябва да бъдат предназначени и насочени само към избирателите, нуждите на държавното устройство, обществено политическия модел. А не към осигуряване младежки забавления.
Казаното налага държавния бюджет както и до сега да осигурява разходите по организацията и произвеждането на изборите. А кандидатите да осъществят дейността си със свои средства. Особено важно е да се предвиди праг за максимално допустимите средства, които всеки кандидат да има право да разходва, техния произход да се знае и всички приходи и разходи за всеки кандидат да са публични, да се контролират и нарушенията да бъдат обвързани със санкции, включително и с възможност за касиране на отделни кандидатури. В противен случай се нарушава изискването на Конституцията правата на гражданите да не се поставят в зависимост от имущественото им състояние.
Партиите в страната са многобройни. Гражданските комитети вероятно също ще бъдат много. Това налага като условие за регистрация на кандидатите да се изисква те да имат някаква обществена подкрепа. Полезна и наложителна е практиката подкрепата да се дава с декларации от определен брой избиратели. Естествено е минималния им брой да е еднакъв за всеки кандидат, примерно от триста избиратели.
Освен това за да се избегнат злоупотребите, редно е да се предвиди декларациите за подкрепа да бъдат дадени лично от избирателя, с нотариална заверка на подписа. И той изрично да заяви, че подкрепата дава доброволно, както и че тя не е резултат на дадена или обещана парична или друга облага. Несъмнено това е необходимо заради случаите на така нареченото „купуване на гласове“. Освен това избирателите, подкрепящи кандидата, трябва да имат адреси: постоянен и по местопребиваване в съответния избирателен район. Същевременно трябва да се предвиди чрез компютърна обработка проверка на декларациите. Включително да не се допуска един избирател да дава подкрепа за повече от един кандидат.
Практиката да се изискват от кандидатите да внасят парични вноски фактически е въвеждане на имуществен ценз и противоречи на чл.6 ал.2 от Конституцията, особено като се има предвид, че част от сумата ще бъде конфискувана.
Голяма част от гражданството настоява да получи правото при определен брой подписи да отзовават своя кандидат. В тази форма отзоваването нито е допустимо от Конституцията, нито е полезно, тъй като народният представител при заплаха от отзоваване няма да бъде достатъчно независим, за да се ръководи само от своята съвест и убеждения. Искането за отзоваване обаче в неговата полезна и разумна необходимост е конституционно възможно. В чл.72 ал.1 точка 3 на Конституцията е предвидено, че при установяване на несъвместимост на народния представител с длъжността му мандатът му се прекратява. Тъй като основно задължение на народния представител при парламентарната демокрация е да присъства в залата и да гласува лично, а не с чужди карти с което съдейства за съставяне на неверни официални парламентарни документи, намирам че е необходимо и допустимо с изборния закон да се предвиди, че това го прави несъвместим, и да бъде отзован. Касае се до качества, които кандидатът за народен представител трябва да има и то може да бъде условие за доверие.
Неуместно е законът да се пренасища с подробности, в значителна част представляващи методични указания, като например сроковете за обявяване на списъците, нареждане на бюлетините на купчинки за преброяване, подреждането на помещенията за изборите и много други. Правилно е такива подробности да се уреждат с акт от по - ниска степен. Това би могло да се уреди например с правилник, предложен от Централната избирателна комисия и приет от Министерския съвет или съответния министър, на когото е възложена организационно техническата грижа за произвеждане на изборите.
