КЛЕТВОПРЕСТЪПНИЦИ В ПАРЛАМЕНТА
Народното събрание за четвърти път измени Конституцията – близо двеста народни представители, единствено в личен интерес за удобството и благополучието си, без да се съобразяват за какво са поставени в това събрание, без срам и чувство за отговорност, за пореден път показаха, че не само подкрепят нетърпимия обществен политически модел, но го и задълбочават.
Според първоначалния член 81 от Конституцията „Народното събрание МОЖЕ ДА ЗАСЕДАВА И ДА ПРИЕМА своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.“ Следователно, една група от депутати, за да представлява Народно събрание трябва да има численост най малко от 121 представители. Всякаква група от 120 и по малко народни представители не е Народно събрание. Затова Народно събрание все няма, дори заседанието да е редовно насрочено, председателят да е на място си, да прави каквито и да било предложения и действия. Има само някаква незаконна група, която не може да извършва никакви валидни задължителни за когото и да било действия.
САМО АКО в парламентарната зала присъстват най - малко 121 представители, и ако от тях поне 61 гласуват лично за разглеждано предложение - то ще бъде валидно. Не са допустими замествания и изпълнения на чужди поръчки, тъй като депутатите представляват целия народ, а не само избирателите си и се ръководят само от: своите убеждения, съвест, Конституцията и законите.
Тези изисквания не са само обикновени наставления за работа. Те са ХАРАКТЕРИСТИКА И СЪЩНОСТ на законодателната власт в правовата държава. Затова НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗМЕНЯНИ ОТ ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. То няма такива права до го извърши - приетият закон се счита издаден от нелегитимен орган. Законът за изменение на Конституцията е нищожен и по правна презумпция не съществува в правния мир - не е задължителен. Конституционният съд трябва да го обяви за невалиден ако поискат това от него: една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, лавния прокурор или гражданския защитник ( омбудсман ). Други органи и лица нямат такива права. С измененията тези задължителни изисквания се пренебрегват. Създават се условия конституционните изисквания да не се изпълняват и нарушенията да се прикриват.
Медиите често съобщават и показват, че в Народното събрание се заседава и гласува при почти празна зала. Преди изменението това нарушение на Конституцията се прикриваше чрез гласуване с „чужди карти“ и чрез „непроверяване на кворума“. С изменението тази незаконна практика се утвърждава и се „хвърля прах в очите“ на обществеността. Отсъствието от залата стана законно. Законно, но само формално. Обикновеното Народно събрание прие невалиден акт. Непонятно е защото определените от Конституцията лица и органи не се погрижат за възстановяване на Конституцията. Конституционният съд не може да се самосезира. Изходът е при приемането на нов Закон за референдумите да се предвиди възможност определен брой избиратели да сезират Конституционния съд. Народът е носител на суверенитета, той го упражнява на ниво права на Народното събрание. Щом като народните представители имат правото да сезират Конституционния съд то и народът, чрез разпоредбите на Закона за референдумите може да упражнява техните права. Проблемът е, че сега действащия закон за референдумите, е неработещ и неконституционен. Значи - ако някой от 240 народни представители си спомни за своите права и задължения, може да предложи нов работещ закон за референдумите. Иначе остава само надеждата - при изборите всичките да си получат заслуженото.
София – март 2007 г.
