ИЗДРЪЖКАТА НА ПАРТИИТЕ НЕ МОЖЕ ДА Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА ЦЕЛИЯ НАРОД
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВА С БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ
Вестник „ЗЕМЯ“ БР. 218/2008 г.
Състоянието и развитието на страната ни е в зависимост от състава на Народното събрание. А съставът е в зависимост от Закона за политическите партии и Закона за избиране на народните представители. В близките дни Народното събрание ще разгледа доклад на Комисията по правни въпроси, с който се предлага да бъде приет „общ проект“ за Закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, съставен от комисията по внесените няколко проекта.
За най - голямо съжаление, както внесените проекти, така и „общия проект“, противоречат на Конституцията. Затова приемането им не само че с нищо няма да допринесе за подобрение на днешното състояние на страната, но още повече ще го влоши, независимо от резултатите, които ще се получат при предстоящите избори. И ако все пак внесените проекти могат да се обяснят с това че техните автори целят да получат предимства за партиите към които принадлежат, общият проект на Комисията по правни въпроси, предвидена да защитава Конституцията, законите и общонародните интереси, е най - меко казано възмутителен. И не прави чест на комисията, въпреки безспорната правна компетентност на повечето от нейните членове.
Напразни се оказаха очакванията за решителна промяна в регламента на политическите парии. Измененията в закона се свеждат главно до това, че субсидиите от бюджета за партиите не само се запазват, а размерите им се повишават от два - на пет процента. Както и че се предвиждат ограничения за участието на партиите в изборите и съществуването им се поставя в зависимост от броя на членския състав и партийните структури в общините. Не виждам това да са най - важните неща за страната. И за капак на всичко субсидиите и дори размера им се предвижда задължителен за Закона за бюджета, при съставянето и приемането на който не може да се съпоставят и обсъждат партийните нужди с тези на здравеопазването, образованието, науката т.н.
Съгласно чл.11 от Конституцията на Република България политическият живот се основава върху принципа на политическия плурализъм. Политическите партии са предвидени като демократичен инструмент да „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“, които желаят да ползват тяхното съдействие, без ползването да е задължително. Касае се до право, а не до задължение на гражданите. От това следва, че издръжката на тези партии е грижа на техния състав, а не на целия народ и на бюджета. Че това е така, следва и от обстоятелството, че Конституцията предвижда завишени грижи и средства за здравеопазване, образование, майчинство, детство и пр., но не и за партиите. Общият брой на членуващите в политически партии е нищожен в сравнение с останалата част от гражданите, които предпочитат да са „безпартийни“ и нито е конституционно допустимо, нито е оправдано по- голямата част от народа да издържа партиите. Като структури само за съдействие, те не могат да бъдат нито избиратели, нито кандидати. Затова и обратната им практика е „злоупотреба с правото“. Кандидати в изборите могат да бъдат само отделни физически лица, а не групи от граждани. Затова с изборния закон би трябвало да се обмисли субсидирането на кандидатите, а не на партиите. Най - приемливо е да се учреди фонд, който свободно да набира средства. И за всеки кандидат, за народен представител, направил такова искане, да се отпуска субсидия в задължителен за всички еднакъв размер.
Опитът с проектите да се ограничава субсидирането на партиите не е разрешен правилно и законосъобразно. Уместно е във изборен фонд да се набират всякакви средства - без никакви ограничения, освен да бъдат невалидни евентуалните условия на дарителите, че вноската се прави за конкретна партия или кандидат, и такива условия да не се огласяват.
Правилата на политическия плурализъм не допускат учредяването и съществуването на партиите да се ограничава и поставя в зависимост от някакви завишени условия за размера на членския състав; от изискването за структури в определен брой общини; от участието в изборите и от евентуалния резултат. Полезността от съществуването на дадена партия зависи от застъпваната идеология, програмата, почтеността, усилията и уменията на членския състав и ръководните и органи. Стремежите на партиите към структурите на държавната власт на практика винаги водят до остри и непреодолими противоречия и политически вражди; разединяват обществото и пропиляват енергията му и имат за неизбежен резултат липсата на „духовност и държавност“. Неконституционно и вредно е да се подсилват тези стремежи чрез законови изисквания за разни териториални и други предимства. Явно е, че казаните предвиждания за измененията в изборния закон са продиктувани от стремежите на „парламентарно представените партии“ да си осигурят предимства, което си е чиста „корупция“. Изискването за висок брой на числения партиен състав и наличието на структури в повече общини се предвижда като кумулативно, което цели да лиши, или намали почти сигурното присъствие във властта на някои партии, макар и те да не са много необходими.
Неправилно се предвижда в проекта Сметната палата да отказва на партиите удостоверения за регистрация, ако не са представили или не са спазили срока за представяне на декларации. Тя е длъжна да издаде удостоверението, но да посочи нарушенията. Преценката за регистрацията се прави от избирателната комисия. И действията и се контролират - съдебно и срочно. Прехвърлянето на това право върху Сметната палата може да усложни и дори да предотврати участието в изборите на някоя партия, нежелана като политически конкурент. Освен това, редакционно се налага изменение в текста, защото буквалното му тълкуване предвижда да се издаде удостоверение щом е подадена декларация в срок, дори и да има нарушения.
Не бива да се отмине и това, че с измененията не са решават някои важни въпроси. Например, несъвместимо е общинският кмет да има правото да разрешава публичните протести и да заема ръководни длъжности в партия. Недопустимо е също така - да се практикува явлението „неформален“ лидер, което е меко казано, „злоупотреба с право“. Би трябвало да се помисли и върху нарушенията на конституционната забрана партиите и особено ръководителите и, както и предложените или подкрепени от нея народни представители да призовават към насилствено завземане на властта.
Накрая, дали не трябва да се помисли защо за някои длъжности се изисква ценз и специализация, а за политиците, лидерите и кандидатите за народни представители, независимо от тяхното образование, не се изисква документ, че преди да влязат във властта задължително са прослушали съответен курс и така опреснили знанията си за Конституцията на Република България.
12.11.2008 г.
