ИЗБОРИ: СЪС ИЛИ БЕЗ НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН ЗАКОН!
От известно време малките партии провеждат кампания за укрепване и увеличаване на членският си състав. Необходимо и правилно е да търсят защита срещу противоконституционното изменение на Закона за политическите партии, предвиждащо ограничения - изисквания за задължително участие в избори, необходим брой народни представители, участие в избори, териториални структури и др.
Това не е достатъчно за защитата им. Подценяват въпроса за необходимостта от нов Закон за изборите за Народно събрание. Неговият състав зависи главно от отделните разпоредби на избирателния закон. Без такъв закон всички други усилия са напразни.
Обществено-политическият модел в страната, установен и практикуван през така наречения преход, е предмет на обществено обсъждане. И - на основателна критика. Настоява се за промяна. Разискват: политици, учени, писатели, журналисти, бизнесмени и какви ли не още. Голяма част от тях са хора почтени, знаещи и можещи професионалисти - със заслужено влияние и обществено признание. За съжаление не се чу някой да основе предложението си на съответната правна основа. Без което единствен резултат ще бъде съхранението на отричания сегашен модел. Всички се ръководят само от това, как новият модел да бъде пригоден да обслужва техните, а не общите интереси. Някои дори си позволяват да искат нова Конституция.
Конституцията не е причината за това, че духовността и държавността са тотално нарушени. Тя предвижда задължителен конституционен модел, отговарящ на обществените необходимости и демократичните съвременни изисквания. И дава възможност да бъдат променени дори и формата на държавното управление и устройство. Стига само народът и политическите сили да го желаят. И да го предприемат по съответния демократичен ред. Конституцията ни дава възможности при днешните външни реалности и обществените нагласи в страната, само чрез изменения, да се създаде държава с най - различно устройство. Освен, ако се касае за държава устроена на верска, етническа или тоталитарна основа - което никой не желае, нито би могъл да постигне. Приказките за нова Конституция се дължат на некомпетентност, или са за отвличане общественото внимание.
Конституцията предвижда: „България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа и се осъществява от него непосредствено, или чрез органите предвидени“ в нея. „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция, или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“. Това е задължителния Конституционен модел.
В годините на прехода обаче се оформи един „елит“, който вместо да спази този модел, заграби народния суверенитет с отделни закони: за изборите, референдумите, политическите партии, правилника за дейността и организацията на Народното събрание. И създаде фактическия модел, с който задържа непрекъснато за себе си, употребява в свой интерес властта, само я преразпределя в своя кръг. Именно този неконституционен модел, е предмет на недоволството и се нуждае от промяна.
Насилственият начин, към който се е ориентирала част от парламентарната опозиция и някои извън парламентарни структури: нито е полезен, нито е законен, неизбежно ще причини непредвидими сътресения, „нов преход“ и не би могъл да се реализира. Остава само законният път – изборите.
Голяма грешка, и нов капан за демокрацията са предсрочните избори. Ако българската общественост предварително не наложи приемането на нов закон за избиране представителите за Народно събрание, трябва да забрави за промяната. И да се примири със статуквото. Избори със сега действащия избирателен закон, каквито и обещания и уверения да се дават, ще запазят и продължат сегашния незаконен фактически модел и всички отново ще бъдем излъгани.
Излишни и дори смешни са разговорите и предложенията за вида на избирателната система – пропорционална, мажоритарна и смесена. Зад тях стоят безброй системи, които се определят за всяка страна, в зависимост от нейната Конституция и съществуващите там политически, религиозни, етнически, културни, материални и други особености.
Българската действителност и Българската конституция предвиждат наша българска избирателна система. Макари и да не е наименувана, тя е предопределена от Конституцията. Извежда се освен от същността на нашата държава, както посочих в началото, още и от конституционните разпоредби че „народните представители представляват не само своите избиратели, а и целият народ“ и „обвързването им със задължителен мандат е недействително“, както и, че те „действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения“.
Това налага ръководителите на политическите партии, наред с всичко друго да не оставят без внимание и непрекъснато да мислят за необходимостта от нов Закон за изборите, съответстващ на нашата българска конституционна избирателна система.
2008 година
